Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Не толкова предвидим

Следобяд отидохме до университета, за да разберем дали ще е възможно да се запиша отново.

- Имате късмет, че тази година удължихме малко сроковете за подаване на документи, поради ремонт на сградата.- обясни жената от канцеларията.- Всъщност, мисля, че крайният срок е до утре, така че, може и да успеете да пуснете документите си отново. Само не съм сигурна дали ще има места в общежитията.- информира ни тя, а ние с Лиам се спогледахме щастливо.

- Няма нужда от общежитие. Утре от колко часа мога да дойда?- попитах аз.

- В 9 ч. отварям канцеларията, ние приемаме документите и след това ги даваме на декана и комисията, за да ви ги потвърдят. И до няколко дена получавате известие.- обясни любезно жената.

- Добре. Благодаря Ви много!- казах признателно аз.

- Не се притеснявайте, има много закъсняващи. Всеки си има причини.- усмихна ни се тя, поглеждайки първо към мен, след това към Лиам.

- Благодарим отново.- продума Лиам. -Довиждане!

Малко или много се поуспокоих, но все още се притеснявах. Имах лошо предчувствие, че няма да ме приемат отново толкова късно.

- Хей, ако не те вземат, ще разуча, може декана да има дъщеря, която е луда по One Direction.. Лесно ще променим мнението му.- пошегува се Лиам, след като видя, че съм угрижена.

- Ха-ха!- казах иронично аз.- Каквото стане!- махнах с ръка и се опитах да мисля за нещо друго.

- Шопинг терапия?- предложи Лиам. Аз просто го погледнах и се усмихнах, а той перфектно разбра какъв е отговорът ми.

Отидохме по магазините, за да накупим някои неща за къщата. Лиам сложи една шапка с козирка, която беше в колата, за да не ни досаждат папараци. А и не искахме да ни проследят след това обратно към вкъщи, защото все още те не бяха разбрали адреса ни, така че искахме да остане така възможно най-дълго.

- За какво са ти сервизи? Момчетата биха се радвали и на тарелки.- засмя се Лиам.

- А ако имаме по-важни гости? Например семействата ни?- попитах го сериозно аз и той се съгласи с мен.

- Този е красив.- посочи той един сервиз със златни кантове.

- Да, но е прекалено скъп.- отбелязах аз, след като видях цената.

- Харесва ли ти?- попита той, а аз кимнах одобрително и преди да успея отново да му спомена за цената, той допълни:- Тогава го взимаме! Точка.- настоя той и продължи напред към приборите. Явно трудно се спори с него за такива неща.