Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Ще те хареса такава, каквато си!

До преди 2 дни бях една от многото фенки, които го следват в Туитър, гледат клипчета с групата, техни снимки, четат факти за тях, новини и т.н., а сега, няколко часа преди срещата ни, съм на ръба на нервна криза.. страшно съм притеснена! Винаги съм имала някакви мечти да го срещна, да се снимаме, да си взема автограф и най-много да го помоля за прегръдка...Но кой би предположил, че ще имам среща с НЕГО?

С Джули бяхме избрали дрехите, с които да бъда. Като цяло нищо особено- дънки, син потник (който според Джули щял да подчертава сините ми очи), бели кецове и бялата ми чанта. Не исках да се глася много, исках да бъда себе си, а и не трябваше да издавам, че 2 часа съм се чудила какво да облека. Дори не си направих прическа, просто пуснах косата си небрежно.

- Ще те хареса такава, каквато си!- каза Джули.

- Никога няма да ме хареса! Но за мен това не е важно, искам просто да е в живота ми, дори само като съученик, с който от време на време се мотаем.

- Знаеш ли кои момичета се задоволяват дори с най-малкото, в случая „мотаенето като съученици"?- попита Джули.
- Кои?

- Безнадеждно влюбените!- тя ми се усмихна, а усмивката на моето лице се показа малко след нейната.

- И така да е.. знам, че нямам никакъв шанс с него, няма смисъл от празни надежди!- казах й аз.

- Така е, но имаш шанса да излезеш с него, знаеш ли колко момичета биха ти завидяли в момента? Просто се възползвай и грабни мечтите ти в ръцете си!

- Значи да го награбя, а?- засмяхме се. След няколко секунди Джули стана сериозна.

- Какво ще направиш, ако те целуне?- попита тя.
- Да ме целуне? Кой? Лиам? Да целуне мен? Хахаха, да, бе, даа! По-скоро да ми поиска автограф!- засмях се нервно, но след това се замислих.. Какво, ако..не, не. Не!- Знаеш ли, Джули, не ми помагаш особено! Сега съм двойно по-нервна. Благодаря ти!

Тя се засмя и дойде да ме гушне, за да ме успокои. Вече почти беше време. Погледнах се в огледалото, но не гледах тоалета или прическата си, а очите ми. Те грееха... не знам как щях да скрия това от него.

Обух се, взех си чантата и с Джули излязохме от вкъщи.
- Пожелавам ти успех! Имам страхотно предчувствие!- Джули ми намигна, прегърна ме и тръгна към дома си, а аз се запътих към училище, където той щеше да ме чака.