Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

ДА!

Седях и поглеждах ту към подаръка, ту към него. На мое място всяко момиче би започнало да се вълнува и да си мисли, че знае точно какво има в кутийката. Но аз познавах прекалено добре Лиам и знаех, че не е това, което всеки друг на мое място би си помислил, че е. Знаех, че, ако ми предлагаше брак щеше да е много по-романтично, а и е минала само година от както сме заедно, Лиам не е от хората, които избързват с нещата. А и той винаги успява да ме изненада.

Сигурно е някое красиво колие или гривна <3 , предположих аз.

Усмихнах му се съвсем спокойно, а той с нетърпение очакваше да отворя кутийката. Бавно я отворих и видях..... ключ. Сега вече бях объркана. Изкарах ключа от малката кутия и реших да го огледам набързо, преди да погледна отново към Лиам. Цялото ми объркване изчезна напълно, когато видях гравиран надпис на частта от ключа, която човек държи, докато отключва. Пишеше: „Ще живееш ли с мен?" ....

Погледнах към него с неясен поглед.

- Ще живееш ли с мен?- попита той, предавайки на гравирания надпис глас.

- Лиам...- подхванах аз.- Говорили сме за това. Знаеш, че не искам ти да ме..

- Да те издържам. Знам... Но помисли! Печеля достатъчно, за да си позволя тази къща. Без това с момчетата решихме вече да не живеем заедно, а и трябваше да си купя все някога моя собствена къща. Отделно, още не е късно да започнеш семестъра си в университета. Ако пожелаеш, успоредно с ученето, ще си намериш приятна и лека работа и заедно ще плащаме разноските по къщата, щом не желаеш да те издържам.- обоснова се той.

- Но...

- Моля те. Помисли си... Искам да споделям с теб всичко, но не само на думи, а като цяло всичко в живота ми. Толкова много искам да живея с теб... Искам заедно да обзаведем къщата; искам да си първото и последното нещо, което виждам всеки ден; искам да готвим и чистим заедно; искам в тази къща да си направим дъщеря... или син.- каза той и се засмя благозвучно. - Или и двете. Искам всичко това с теб! И някак си не мога да си представя да живея в тази къща без теб, а и не само в къщата.....- призна той, а аз се усмихнах. Това бяха едни от най-милите неща, които ми е казвал... Очите ми се насълзиха леко, а той продължи.- Ако и ти искаш всичко това, тогава просто кажи „Да", но, ако имаш нужда от повече време, за да помислиш, тогава още сега ми кажи „Не", защото, ако наистина го искаше нямаше да имаш нужда от време за ...- казваше той, а аз промълвих: