Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 3

- Натаниълллл! Моля те отвори!- тропах по вратата на гардероба в стаята на леля Джули и чичо Найл, в който този идиот ме заключи.- Страх ме е!

- Още малко и чудовищата ще дойдат за теб!- каза подигравателно той, явно нямаше намерение да отваря. Беше тъмно и страшно. Аз спрях да блъскам по вратата и просто седнах, обвих ръце около коленете си и започнах да плача. След няколко секунди вратата най-после се отвори.

- Лили..- изстена Нейт, който веднага се наведе и седна до мен, като ме прегърна.- Знаеш, че се шегувах... Няма чудовища!- уверяваше ме той, като ме галеше успокоително.

- Обещаваш ли?- попитах го аз, хълцайки през сълзи.

- Разбира се, глупаче.- обеща той, но в този момент една от закачалките в гардероба падна и аз изпищях и се сгуших още повече в Нейт.

- Чудовището идва! Ти обеща...

- Аз ще те пазя от всичко и всички, не се бой!- каза той, помагайки ми да се изправя, и излязохме от гардероба.

Събудих се и отново снощните мисли превзеха ума ми. Заспах чак към 3 часа сутринта, защото не можах да заспя. Опитвах се да си обясня държанието му, думите му и най-вече лъжата му. Натаниъл никога не ме лъжеше! Спомних си съня, който сънувах преди малко-това се случи, когато бях на 5, а той на 6 години. Замислих се как наистина от тогава се опитва да ме предпази от всичко и всички и единственото логично обяснение беше, че все още ме мисли за 5-годишна и не може да приеме факта, че пораснах достатъчно, за да не покровителства така над мен.. Бях му страшно ядосана и за първи път ме лъжеше за нещо толкова сериозно. Реших да игнорирам всички тези мисли и слязох долу да закуся.

- Добро утро, мамо!- поздравих я аз, докато тя обръщаше палачинките. Взех една ябълка и седнах до плота.

- Добро утро, мила. Какво ще правиш в последния ден от ваканцията? Ще се мотаеш с Нейт?- предположи тя, а аз се намръщих при споменаването на името му, защото това не ми помагаше да избягвам да мисля за него и за снощи.

- Не, всъщност мисля да се обадя на Кими да излезем по магазините.- отговорих й аз.

Кимбърли е дъщерята на чичо Зейн и леля Пери. Тя е с 1 година по-малка от мен и е единствената ми най-добра приятелка. Да... друг важен факт за мен е, че имам проблем с намирането на истински приятели. Трудно е да намериш някого, който да не те използва и да успее да пренебрегне факта, че баща ти е в най-известната група в света.... Както и да е.