Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

-Г. Т. Нейт

Денят беше изморителен. Добре, че поне дъждът не изпревари работата, която имахме да свършим днес. Точно когато започнахме да прибираме инструментите се чу първата гръмотевица. Явно днес щяхме да вечеряме по бунгалата, тъй като съвсем скоро щеше да се изсипе порой- страховити облаци пропълзяваха из зад дърветата на отсрещния бряг на езерото.

- Нейт, елаааа...- задърпа ме Ким и пуснах чука, който тъкмо оставях при останалите неща.

- Какво има?- попитах я, когато бяхме малко по-настрани.

- Лили. Тя. Тръг-дсгсг-на. - говореше разтревожено Ким.

- Хей, хей, успокой се. Нищо не мога да ти разбера. Какво за Лили?- попитах я и започнах да се оглеждам около масите за нея.- Къде е тя?

- Без да искам й казах, че си бил в Ирландия, за да се опиташ да я забравиш. Тя се разстрои и преди да се усетя вече беше тръгнала към гората.

- Ким, какво си направила?! В коя посока тръгна?- попитах бързо аз, а тя ми посочи към дърветата в далечината.- Тръгвам да я търся, ако не се върнем до час кажи на останалите, но дотогава не ги притеснявай. Едва ли е отишла много навътре в гората.- дадох й указания аз. Видях, че очите й се насълзяват и се чувства виновна.- Ким, спокойно, ще я намеря!- прегърнах я набързо и взех един фенер, който беше наблизо, защото вече се стъмняваше.

Тръгнах по най-бързия начин в посоката, която Ким ми посочи. Надявах се Лили да е добре.... Вървях безспирно поне 10 минути, когато най-накрая я забелязах. Седеше върху един дънер, с гледка към езерото от другата страна. С по един крак преметнат и от двете му страни, тя просто гледаше в спускащата се тъмнина. Не ме видя и аз направо седнах зад нея, прегръщайки я в гръб. Първоначално се стресна, но после разбра кой е и се отпусна.

- Извинявай... Знам, че те излъгах. Знаех, че не ти е било никак леко, макар и да не предполагах, че ти е било чак толкова гадно без мен, за това не исках да се обвиняваш още повече, че ти си причината да замина. Причината бях аз... И най-вече моите чувства. Бях уплашен, че тези чувства са моментни и не исках да допускам да развалят това, което имахме до тогава. Никога не съм предполагал, че ще отвърнеш на чувствата ми...- признах аз. Тя се откопчи от прегръдката ми само за да се обърне с лице към мен. Виждах засъхналите й сълзи и нещо в мен се прекърши... Бях причината за сълзите й не само сега, но и тогава... Колко ли сълзи е пропиляла, заради мен....

- Не ти се сърдя! Напротив, разбирам!...Дойдох тук, за да преосмисля нещата. Това е.- увери ме тя, но виждах тъгата в очите й.

- Лили... ако не бях заминал, мислиш ли, че щеше да осъзнаеш толкова бързо, че съм по-значим за теб, отколкото някога си предполагала?

- Вероятно не... Или поне не скоро.- отговори искрено тя, след кратко замисляне.

- Виждаш ли? Явно така е трябвало да стане... И съжалявам, че така съм ти навредил. Наистина мислех, че постъпвам по възможно най-добрия начин. Съжалявам..

- Като за начало спри да съжаляваш... Не си виновен, а и вече е минало.- каза тя, поставяйки ръцете си върху лицето ми.- Искам просто..... да съм с теб!

- Това е добре, защото и аз искам да съм с теб... и да те накарам да спреш тези хапчета!- казах й аз, а нейното лице изведнъж просветна и грейна, в унисон със светкавицата в далечината.- Какво?

- Снощи. Аз.... Не бях пила хапчето си, но когато всичко онова се случи и се сгуших в теб, заспах безпроблемно.- каза ми тя радостно. Нямаше как да не се усмихна и аз на това. Значи все пак ще успея да я накарам да забрави за тези лекарства.. Каквото и да ми коства!- Ти си моето лекарство за всичко....- добави тя. Това ме накара просто да се приближа още малко към нея и да я целуна.

Всеки следващ път, когато я погледнех и всеки път, когато докоснех тези нейни устни с моите, усещах как се влюбвам все повече в нея. Вече нямаше граници, с които да се съобразявам, защото снощи бях премахнал всички бариери и всеки знак СТОП, който бях сложил за чувствата ми към нея преди време. В мига, в който снощи видях, че отвръща на целувката ми, си обещах, че новата цел в живота ми е да я обичам и да я правя щастлива! Малко преди да отлепя устните си от нейните, започна да вали.

- Да се прибираме, не искам да се разболееш.- казах й аз, а тя се засмя, стана и започна да се върти с отворени ръце нагоре.- Лили, какво правиш? Ще настинеш.- изправих се и я хванах за ръка, искайки да я отведа към бунгалата, на сухо и топло. Тя обаче ме спря, издърпа ме към нея и сложи ръцете си на раменете ми.

- Повечето пъти, когато съм се молела да срещна човека, който да ме обича безрезервно, който да се грижи за мен и да се чувствам с него в безопасност, ти си бил около мен. Каква глупачка съм била! Оглеждала съм се за този човек, а той през цялото време е бил точно тук, до мен!- каза ми тя.

- И винаги ще продължава да бъде до теб!- отвърнах й и я повдигнах леко, изравнявайки я с ръста ми.- Винаги!- повторих категорично и я целунах нежно.

Забравих за дъжда и студа. Усещах само топлината, която излъчваха телата ни; топлината, която излъчваха сърцата ни. Топлина, наречена любов.