Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 1

- Лили! Лили!!! Събуди се!- някой започна да ме бута и отворих очи, като леко се надигнах.

- Нейт! Къде беше? Колко е часът?- питах аз, все още неориентирано.

- Няма време за приказки! Нашите са пред къщата, свалят багажа от колата и скоро ще влязат. Да се разберем- цяла вечер съм си бил тук; поръчали сме си пица, гледали сме малко телевизия и сме си легнали рано..

- Но.., ъгххх! Знаеш, че мразя да лъжа, а винаги ме караш да го правя!- оплаках се аз.- А и не трябва ли да си по-притеснен за 5-годишната си сестра с голяма уста?

- Мамка му! Съвсем изключих за Моли!- изпсува той и излезе бързо от стаята за гости, в която спях през последните няколко дни, вероятно отивайки при Моли, да й изнесе речта, която току-що изнесе на мен.

Никога не е скучно, когато „гостувам" в къщата на семейство Хоран. Станах и погледнах през прозореца- майка, татко, чичо Найл и леля Джули вече вървяха към входната врата. Те бяха в Германия, защото групата на татко и чичо Найл спечели награда за най-добра група на десетилетието, а аз бях няколко дни тук, за да помагам на Натаниъл да гледа малката си сестричка, или по-скоро аз да я гледам, докато той се мотае с тъпите си приятели.... От 16 години познавам Натаниъл и честно каза това е най-безотговорният човек в живота ми!

Станах и се облякох набързо, след което тръгнах да слизам долу. Нашите вече бяха в дневната и се бяха запътили към кухнята на леля Джули с огромни торби.

- Мамиииииииии!- покрай мен изфуча Моли и бързо слезе по стълбите. Изглеждаше по-скоро щастлива, отколкото в настроение да изпорти големия си брат, който между другото вече беше до мен.

- Пф... дължа на малката огромен пакет желирани бонбони. Добре, че като порасне достатъчно, за да ми иска по-сериозни неща, вече няма да имам за какво да я подкупвам да си мълчи.- пошегува се той.

- Но пък за това си имаш мен. Знаеш, че още не съм започнала да си искам обратно услугите, но скоро ще започна!- заплаших го аз, а той не каза нищо и просто извъртя очи.- Е, къде беше цяла вечер?- попитах го, преди да слезем долу при нашите.

- Обикалях с момчетата...- каза той.

- Винаги само това ми казваш.

- Другото не е за малки момиченца.- каза ми той надменно и тръгна да слиза по стълбите.