Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Бягство

- Не мога да повярвам, че правим това!- каза Джули притеснено.

- Ако беше на мое място, и ти щеше да го направиш!- казах й аз.

- Паспортите ви, моля.- каза жената на гишето учтиво.

- Заповядайте.- подадохме й ги нервно, и след бърза проверка в компютъра, тя каза:

- Всичко е наред, заповядайте..- посочи тя към една врата.- ..и приятен полет, млади дами!

- Благодарим.- усмихнах й се аз и взехме куфарите си и тръгнахме по пътеката, която водеше до самолета, на който трябваше да се качим.

- Баща ти ще ни убие!!- продължи да мърмори Джули.

- В момента единственото, което ме интерсува е, че съм на няколко крачки от това, което след няколко часа ще ме отведе при Лиам. Моля те, не размисляй точно сега, а ме подкрепи така, както ме подкрепи снощи, когато ти казах плана ми за бягство. А и дори и да е така, той ще убие мен, не теб, така че....

- Добре, извинявай..- каза тя и стисна ръката ми, качвайки се на самолета.

*ретроспекция*

След няколко дни в опити да се свържа с Лиам, но безуспешно, бях напълно отчаяна. Джули беше до мен през цялото време, както и баща ми, въпреки че го игнорирах и не му говорех. Сега ме държеше изкъсо, дори искаше да ми вземе телефона. Не съм сигурна и как изобщо пускаше Джули при мен, но явно го беше страх да не се срина изцяло. Чувствах се като затворничка, но не ми пукаше за това. Единственото, за което мислех, беше ТОЙ......

Беше петък вечерта и с Джули седяхме в стаята ми и гледахме ТВ. По-скоро тя гледаше, докато аз размишлявах. Мислех как дори когато Джули говореше с Найл предния ден и тя го помоли да й каже какво става с Лиам и защо не мога да се свържа с него, той отговори, че няма представа и отклони темата набързо. Ставаше нещо и невидението за него не ми даваше мира. Джули щеше да отиде на концерта им утре вечер, въпреки, че не искаше да ме оставя и да отиде сама на концерта им. Не искаше да осъществи общата ни мечта сама, но аз я убедих да отиде, да се забавлява и.. да разбере какво става с Лиам. И по-важното- какво става с Лиам и мен. Припомняйки си това, ме озари страхотна идея- щях да избягам с нея.

Цяла вечер мислихме плана. Рано сутринта, още преди да съмне, изпратих Джули, за да се приготви, а аз трябваше да осмисля всичките си действия много внимателно, за да не ме хване баща ми. Той излезе към 9ч., като ме предупреди, че ще се върне до час, така че знаех с какво време разполагам.

Първо намерих къде беше сложил билетите, взех ги и ги сложих в дамската ми чанта, която щеше да е с мен в самолета. В нея сложих и паспорта, и портмонето ми, което напълних с всичките ми спестявания от тайната ми касичка с етикет „Лондон". От малка събирах пари да отида там.. Истината е, че винаги съм си мечтала да живея и уча в Лондон и откакто се помня правя всичко възможно, за да се осъществят мечтите ми.

Сложих малко дрехи в куфара, знаех, че няма да оставам там вечно, но за всеки случай.

Облякох се и видях, че за половин час съм се оправила. Но не исках да рискувам и баща ми да се прибере по-рано, затова мислех да тръгвам. Написах набързо няколко реда до баща ми:

„В деня, в който ми забрани да се виждам с Лиам, спря да ме интерсува мнението ти за каквото и да е. Заминавам за Лондон, не си прави труда, да тръгваш след мен. Ще се върна рано или късно.

-Х."

Спрях се на тоалетката, оставих бележката и се взрях в огледалото. Спомних си за всички дни, след запознанството ми с Лиам, в които съм се влеждала в себе си. Спомних си за блясъка в очите ми, който открих, че още е там, но сега бе смесен с нещо друго. Нещо, което, благодарение точно на Лиам, бях свикнала вече да не виждам в погледа си- тъга.

Очите ми се напълниха със сълзи, спомняйки си най-вече причината за тъгата ми преди Лиам... Затворих ги, поех си дълбоко въздух и преглътнах.

- Няма да загубя още един човек, когото обичам!- казах си тихо и окуражително аз. Хванах дръжката на куфара си, взех чантата и тръгнах.

Заключвайки вратата и оставяйки апартамента празен, се надявах и, че съм оставила тази тъга, заключена в огледалото, и никога повече няма да я видя в отражението си. Но дали щеше да бъде така....?

Здравейте,
Много се извинявам, но сега усетих, че тази глава липсва...
Отново се извинявам...
Обичам ви :* :* :* :*