Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 1

Г. Т. Ким

С Пийт седяхме един срещу друг на олтара, а около нас бяха всички наши близки и приятели. Между нас бяха свещеника и Нейт, очаквайки Лили и чичо Лиам да дойдат до нас и церемонията да започне.

Знаех най-добрата ми приятелка колко много иска любов като тази на родителите си и се радвах, че получи желаното и то с човека, който би направил всичко, за да не може усмивката да слиза от лицето ѝ.

Всички погледнаха и започнаха да следят Лили щом влезе в залата и виждах възхищението в очите им. Беше наистина красива, а погледа на Нейт показваше колко много я обича. Знаех, че никога не би я наранил нарочно и виждах как всеки ден се опитваше да ѝ доказва колко много значеше за него. Не им беше лесно в колежа заради цялата ревност и всички караници, които трябваше да преодолеят. Но успяха! Не съм се съмнявала в любовта на най-добрите ми приятели.

Сякаш след цяла вечност Лили и Нейт застанаха един до друг, обърнати към църковния служител. Забелязах, че очите на майка ми, както и на всичките ми лели, са насълзени. Особено тези на леля Хейли и леля Джули.

Двете се държаха за ръка, усмихвайки се, а чичо Лиам и чичо Найл се опитваха да ги успокоят. Не, че това беше възможно...

Не усетих кога церемонията беше приключила, но успях да видя как се целунаха за първи път като съпруг и съпруга. Беше много красиво и си личеше колко много се обичат.

Малко по малко залата започна да се изпразва, защото гостите, както и ние естествено трябваше да отидем в ресторанта, където щяхме да отпразнуваме свещения съюз в който встъпиха Натаниъл и Лили-Ан.

-Скъпа, хайде и ние да тръгваме. Лили и Нейт ще дойдат след малко. - Пийт дойде до мен и ме прегърна.

Отново се отнесох и се прехвърлих в мой собствена свят.
Представих си как някой ден това на олтара може да сме ние, но реших да не мисля много за това...

Огледах се отново и забелязах, че излизаме от залата само двойки:чичо Лиам и леля Хейли, Уил и Сам, Крис и Бела, както настояха да им викаме, аз и Пийт и зад нас Лили и Нейт. Така и влязохме в ресторанта, където всеки седна на отреденото за него място.

Нейтли бяха толкова хубава двойка, че човек не можеше да им се нарадва. Отиваха си изключително много и връзката която имаха помежду си беше уникална. Не знам как да нарека всичко това с нещо друго освен съдба.

- Госпожице, ще танцувате ли с мен? - зад мен се чу много познат глас и когато се обърнах видях Уил.

- Да, разбира се.-усмихнах се и заедно отидохме до дансинга, заставайки един срещу друг. - Не трябва ли да танцуваш със Сам?

- Може би, но тя танцува с брат си и аз реших да ти правя компания.-двамаха се засмяхме, а през останалото време си разменяме по някоя друга дума.

Песента свърши и тръгнах към мястото ми, но усетих нещо да ме спира, последва звук от скъсан плат и се обърнах да видя какво става.

Зад мен стоеше момиче, което до сега не бях виждала. Беше настъпала роклята ми от това че се опитвах да я дръпна се беше скъсала.

-Много се извинявам! Не гледах къде ходя и изобщо не забелязах роклята ти! Много съжалявам, наистина! - започна да се извинява тя, но нещо ми подсказваше, че не е съвсем честна...

- Няма проблем, случва се.-успокоих я.

Но честно казано имаше проблем. Избирах тази рокля наистина дълго време и макар да не съм материалистка, наистина я обикнах в мига, в който я видях.

Леля Хейли се приближи към нас със притеснено изражение, а малко след нея вървеше и чичо Лиам.

- Деца, какво става?

- Това момиче настъпи роклята ми без да иска и в опита си да я измъкна, тя се скъса.-обитах се да не звуча обвинително и май ми се получи.

- О, Елизабет, здравей! Къде са Крис и Хана?

- На масата си, там бяха, когато станах.-усмихна се мило.

-Чакайте малко! Крис и Хана?-попитах изключително объркана. Знаех, че не са роднини нито на Лили нито на Нейт, защото цял живот съм с тях, а и помагах със списъка за гостите.

- Да, това са един мой стар приятел и жена му.-отвърна ми леля Хейли и погледнах чичо Лиам, но в погледа му видях неодобрение и малко гняв, което не беше типично за него.

- Добре, аз отивам при Пийт.-прегърнах ги и тръгнах да го търся.

Здравейте,
Съжалявам, че се забавих толкова много с тази глава, а и за това, че е толкова къса. Надявам се да са останали читатели и да ви е интересно.
Обичам ви!  💖💖