Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 22

- Хей, какво става?- попита Лили, когато Нейт се приближи към нея. Тя се опитваше да се държи напълно нормално.

- Ким и Пийт! Видях ги да се целуват.- съобщи й той.

- Йеееее! Най-накрая! Казах й да не чака повече и да се възползва, че са тук заедно! Радвам се, че ме е послушала.

- Мисля, че по-скоро той направи първата крачка.

- Още по-добре.- усмихна му се тя...

- Зашо винаги чакате момчето да направи първата крачка?- попита Нейт, сядайки до Лили, на прилично разстояние от нея.

- Защото не сме сигурни в чувствата му..- отговори му Лили.

- А ако и то не е сигурно в чувствата на момичето?

- Все някога трябва да се поеме риска!- каза му тя и му се усмихна мило. Нейт не беше сигурен дали Лили говореше хипотетично или имаше в предвид някого..

- Да...- каза й замислено. Той се загледа в някакво шишенце с хапчета на шкафчето й.- Какво е това?- попита той, повдигайки се от леглото и отивайки да види. Лили забеляза, че той се насочва към хапчетата, и се опита да го спре.

- Нейт, чакай...- тя го дръпна, но беше късно, той вече беше взел шишенцето.

Тя се опита да го вземе от ръцете му, но той го вдигна нависоко, така че да не може Лили да го стигне, и
започна да чете. Хапчетата имаха някакво странно име и по-надолу върху етикета на шишенцето той прочете:

Предписано на Лили-Ан Пейн.
11 юли.

По едно хапче вечер, 2 часа преди сън.

- Какво, по дяволите, Лили!?- той погледна към нея с неразбиращ поглед. Лили се примири и седна тихо на леглото си. Точно за това не искаше той да разбира за хапчетата. Знаеше, че щеше да преувеличи и сега трябваше да му обясни всичко..- Кажи ми, че вашите знаят за тези хапчета. Моля те, кажи ми, че знаят!

- Естествено, бях с майка, когато докторът ми ги предписа.

- За какво са ти хапчета за сън?- попита той, но така и не получи отговор. Лили се чудеше какво да му каже... Дали да му признае истината, или да измисли нещо?- Първата вечер тук, когато каза, че не си успяла да спиш.. не ти се е случило за първи път? Хронично ли е?

- Не точно... На нервна основа е. Тогава си бях взела хапчето, но пак не успях да заспя.- призна си тя, все още гледайки към пода. Той седна до нея и въздъхна тежко. Тогава нещо, което мина през ума му, го смрази на място: