На сутринта се събудих с подпухнало лице. Цяла вечер плаках, макар и да исках да съм силна, но не ми се получи особено. Нямах никакво желание за каквото и да е, но след като се излежавах до обяд, обзета от мисли, реших да стана. Татко беше в кухнята и изглежда ме чакаше да се събудя. Закуската, вече отдавна изстинала, беше на масата. Разтърках очи, дръпнах единия стол и седнах. Нямам идея какво правех тук, след като дори нямах апетит.
- Добро утро!- каза татко.- Не изглеждаш добре.. Какво се случи снощи? Исках да поговорим, но се заключи в стаята си толкова бързо….
- Не ми се говори за това!- отсякох категорично аз.
- Свързано е с него, нали? Той… да не би да ти стори нещо? Кълна се, ще го убия, ако…
- Не.. – казах безсилно.- Не го обиждай, след като не знаеш какво става!
- А как да знам, щом не ми споделяш?- ядоса се леко той, но на мен това ми стигна, за да запаля фитила.
- Какво искаш да ти кажа? Че най-накрая това, което от месеци чакаш да стане, ще се случи? Че ще замине на турнето на групата, ще обикаля света, а аз ще кисна тук? Това ли искаше да чуеш? Е, поздравления! Най-после ще стане на твоето!- казах яростно. Станах и се запътих отново към стаята си. Но той ме последва. Точно след като затръшнах вратата и се ‘пльоснах’ на леглото, той влезе.
- Мила, нали не мислиш наистина, че през всичките тези месеци, съм чакал това да се случи? Да видя как страдаш?- той дойде и седна до мен на леглото ми.- Просто те предупреждавах, за да не се стига до тук, но твоят инат и любовта ти към това момче не ти позволяваха да ме послушаш и те докараха до тук!
Беше прав.. Сега едно „казах ти” от негова страна щеше да ми натрие носа доста добре, но знаех, че няма да го каже.
- Татко, не искам да го изгубя… Знам, че след няколко месеца ще отида да уча и живея в Лондон, но тези месеци, в които ще сме разделени… не мисля, че след това ще е същото.- признах си аз.
- Мила, разстоянието не е от значение, ако се обичате.
- Разстоянието- не, но времето…...- не успях да довърша. Сълзите напираха и не успях да ги удържа. Плаках като малко момиченце, гушната в баща си, а той ме успокояваше, галейки косата ми.- Извинявай, че не те послушах…
- Човек пораства, когато сам се опари, а не когато другите му казват да се пази от огъня.- каза той.
YOU ARE READING
Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)
FanfictionТази история не е моя, но е любимата ми. Има я също и в alle.bg надявам се на всички да ви хареса. Разказва се за Хейли, която иска да срещне своя любимец от световно-известната бой банда ONE DIRECTION. Какво ли ще преживеят? Първи сезон-Резюме+32 г...
