Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Вечно приятелство

Кошмари. Отново те са причината да се събудя тази майска, ранна сутрин. Това е единственото, което сънувам от четири месеца, освен в редките случаи, когато моето момче се прибереше вкъщи за по една вечер.... Всички ужасни моменти, през които трябваше да премина, когато с Лиам бяхме разделени, първия път, сега не ме оставяха да спя вечер. Знаех, че сега е много по-различно и това никога няма да се случи отново, но явно част от мен все пак се страхуваше и точно тази част от мен не ме оставяше да спя вечер.

Вече четири месеца Лиам не беше до мен, нито пък аз до него. Той беше с четиримата си най-добри приятели на другия край на света, а аз бях тук- в Лондон, с моята най-добра приятелка. За тези четири месеца момчетата се връщаха около 5 пъти в Лондон, когато имаха малки почивки между концертите от турнето, но само за по ден-два, колкото да ни видят за малко и да се опитаме да наваксаме времето, в което сме били разделени.

Един път отидохме на техен концерт в Канада. Беше невероятно! Особено, когато изпяха песента, която бяха написали за нас- техните приятелки- Back for you. Всяка дума, която Лиам и Найл пееха, те ни гледаха право в очите, а ние седяхме като хипнотизирани в публиката на един от първите редове. Няма такова чувство! Да знаеш, че пред твоят приятел има хиляди и хиляди момичета, но той предпочита да гледа САМО ТЕБ, а когато те няма в публиката, той пее, мислейки за теб... Неописуемо!

Помня, когато след концерта бяхме четиримата на вечеря в хотела, където бях отседнали, и когато Найл, изпълнен от любов, прокара ръката си по корема на Джули, тогава за първи път техният син ритна точно където беше ръката на татко му, сякаш усетил, че това е той. Физиономиите на Найл и Джули бяха безценни. Въпреки че през всичките тези месеци те знаеха, че детето им е вътре и расте, те за първи път усетиха присъствието му и бяха на седмото небе!

През останалото време от турнето, когато не сме един до друг и когато момчетата са свободни, винаги ни звънят по телефона или си правим видео разговори по скайп. Но все пак не беше същото.

Къщата, която обожавах, когато с Лиам се нанесохме тук, сега я мразех, защото тя беше толкова огромна и.... празна. Истината е, че спях предимно в къщата на Джули. Исках да съм възможно най-много време с нея, за да се грижа за нея, а и се разсейвахме взаимно от липсата на нашите любими.

И двете копнеехме отново да ги чувстваме до себе си и въпреки че сега си бяхме опора една на друга, не беше същото... На мен ми беше наистина тежко, въпреки че пред Лиам се опитвах да го крия, за да не се притеснява, но не мога да си представя на Джули какво и е. През тези месеци гледах как коремът на най-добрата ми приятелка растеше толкова бързо и колкото по-голям ставаше, това означава, че толкова по-скоро тя ще роди и животът й ще се промени из основи.