Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Лондон

След няколко часов полет най-после кацнахме в Лондон.... Чувството, което усетих, когато стъпих за първи път на земята в Лондон- незабравимо.. сякаш прохождах за първи път. Поредната ми осъществена мечта, под ръка с моята най-добра приятелка.

Имаше 4 часа до концерта. С Джули решихме да отидем до хотела, в който бяха ни направили резервация Лиам и Найл, за да оставим багажите си и да се приготвим за концерта.

Хванахме си такси и докато пътувахме към хотела гледахме невероятните гледки, които се откриваха през прозореца на колата.. Беше невероятно! Дори не мога да го опиша с думи. Лондон е по-прекрасен отколкото си го представях в мечтите си. С Джули обменихме един бърз поглед, с който напълно разбрахме какво мисли другата, и отново отвърнахме погледите си към високите и красиви сгради на града.

- Заповядайте.- казах аз, подавайки пари на шофьора, когато спря пред хотела. Той ни помогна да свалим куфарите си от багажника и потегли. Когато се обърнахме към хотела, погледнахме нагоре и зяпнахме.. Може да се каже, че това беше една от най-красивите сгради от всички, които до сега гледахме през стъклото на таксито.

- Да вървим!- предложи радостно Джули, която явно се бе съвзела преди мен, и ме задърпа за ръката.

Влязохме във фоайето. Потвърдихме регистрациите си и взехме картите за стаите ни, които бяха една до друга. Завлачихме куфарите си към асансьора и изчакахме да дойде.

Когато се качихме и натиснахме бутона за 9ти етаж, чухме някой да вика:

- Задръжте асансьора, моля!- при тези думи Джули рефлексно постави крака си, точно когато вратите започваха да се затварят. Тя се обърна към мен и ми се усмихна ехидно, като ми се изплези- личеше си, че също като мен е в добро настроение. Вече беше издърпала крака си, защото човекът влезе:

- Благодаря ви...- каза той, натискайки 9ти етаж автоматично, без да забележи, че вече беше натиснат, и чакайки вратата да се затвори. Ние просто седяхме и гледахме изумени. Той се обърна към нас и свали очилата си, за да ни огледа по-добре. Ние продължавахме да си седим с безумно идиотските си физиономии.- Хейли и Джули?- каза учудено той.

- Ти... ти знаеш кои сме?- попита едва приятелката ми.

- Разбира се, Лиам и Найл са ми най-добри приятели все пак, а и не спират да говорят за вас.- каза той и свали напълно очилата си, окачвайки ги на тениската си с райета.- Аз съм Луи, но вие вече знаете това. Чух, че сте ни фенки, при това доста красиви!- отбеляза той.