Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Признанието

...Разхождахме се из града безпосочно, но все пак в една посока, заедно! <3
Той ми разказваше разни неща от живота му, сякаш се познавахме отдавна. Аз започвах леко да се отпускам, все пак вече 3 часа бяхме заедно, и то сами. Слънцето изпращаше последните си лъчи към земята, преди напълно да залезе. Седнахме на една пейка, прекалено близо един до друг. Аз гледах нанякъде, когато той ме попита:

- Хейли, защо ме поглеждаш за 2-3 секунди и след това извръщаш погледа си? Притесняваш ли се от мен?

- Не......- погледнах го, опитвайки се този път да задържа погледа си върху неговия за по-дълго време, за да му докажа, че греши, но след около 3-4 секунди отново погледнах настрани.- Срамежлива съм. Съжалявам, но просто съм си такава и не мога да се променя..!

- Не се извинявай, заради това, което си! Аз те харесвам такава и дори мисля, че тази твоя свенливост е сладка! Просто те попитах, защото тези 2-3 секунди, за които ме поглеждаш, са безценни за мен и се надявам някой ден да ме гледаш за по-дълго и без никакво притеснение.- той изучаваше всяка моя реакция и мимика, която се появяваше на лицето ми. Не мисля, че можех още дълго да пазя своята тайна.. Особено сега, когато каза, че ме харесва каквато съм, а всъщност не знае цялата истина за мен. Той продължи:

- Все пак ти не си ми фенка и за теб съм просто едно обикновено момче, няма защо да се притесняваш толкова, нали?- след казаното се насълзих... погледнах надолу, за да не забележи.

- А какво щеше да бъде, ако ти бях фенка и ако не бяхме се сблъскали, а бях просто момиче от тълпите фенки? Щеше ли да ме забележиш тогава?- прекалено много се разстроих, защото знаех отговора на този въпрос... Той видя първата сълза, която се спусна по лицето ми, преди да успея да я избърша с ръка. Не можех повече да седя там, лъжейки го, а и не обичах да плача пред хора.

- Съжалявам, но трябва да тръгвам!- станах и забързах крачка, когато го чух да вика името ми.

- Хейли! Хейли!!!- той ме настигна и ме хвана за ръката, за да ме спре. Обърнах се и просто стоварих цялата истина, без да се замисля!

- Извинявай, Лиам, но те лъжа от самото начало и не мога да продължавам така!! Знам всичко за теб и бандата до най-малката подробност, защото съм Directioner! Просто когато се сблъскахме, ти беше като ангел, пратен ми от Господ. Повече от година мечтая да те срещна и изведнъж ти се озова пред мен... Бях толкова притеснена, точно колкото бях притеснена и всеки следващ път, когато те видех, включително и сега... Мразя лъжата и мразя себе си, затова, че те излъгах! Съжалявам, но след като вече те срещнах, имах нужда да те задържа в живота си, дори и това да означаваше, че трябва да те излъжа. Знаех, че ако разбереш, че съм просто поредната фенка, която е лудо влюбена в теб, няма да ми обърнеш внимание, защото си виждал милиони такива момичета по света. Какво съм си въобразила?!.... – признах му всичко, плачейки и ядосвайки се на себе си, а той просто седеше и ме гледаше с поглед, който не можех да преценя точно.- Сигурно ме мразиш, разбирам те..