Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Вечеря с шефката

Седях пред тоалетката в стаята ми и се оглеждах. Истината е, че бях избрала най-семплата си рокля и дори не оправих кой знае колко косата си. Не исках да изглеждам така, сякаш съм се нагласила прекалено много. Не знаех какво да очаквам и нямах идея какво ще стане. Облякох жилетка, обух се и излязох, вземайки ключовете за колата.

При слизането ми пред блока, заварих Крис да ме чака, облегнат на колата си.

- Какво правиш тук?- попитах изненадано аз.

- Реших да те взема. Извинявай, че не те предупредих.- каза той.

- Няма проблем..- примирих се аз.

- Изглеждаш прекрасно!

- Благодаря.- казах му аз и пъхнах ключовете на колата ми в чантичката ми и се качих вBMW-то на Крис. Когато потеглихме, аз издишах тежко, сякаш, за да ми олекне малко от всичките мисли, които са в главата ми..

- Притесняваш ли се?- попита той, но не изчака да отговоря.- Недей, майка ми вече те харесва.- усмихна ми се и отново погледна към пътя. Не исках да нарушавам тишината, а и със скоростта, с която той караше, пристигнахме точно за 5 минути.

Една средно висока ограда се отвори и пред нас се откри голяма къща. Още по оградата си личеше колко луксозна е къщата. Почувствах се не на място.. и съжалих, че съм се облякла толкова простовато.. След още минута вече се изкачвахме по стълбите и влязохме, като Крис ми направи път да мина първа.

С влизането аз онемях. Започнах да въртя главата си във всички посоки, оглеждайки къщата, която изглеждаше като музей. Не беше имение или нещо такова, но все пак беше достатъчно голяма да се изгубиш в нея.

- Добре дошли!- чу се гласът на шефката ми.

- Добър вечер, г-жо Джоунс.- поздравих я аз.

- Радвам се да ви видя!- каза тя и ни огледа, сякаш ни преценяваше.- Безобразно точни сте.

- Постарах се да я докарам на време.- каза Крис и майка му ни направи знак да преминем към съседната стая. Трапезарията, предполагам.

Имаше средно голяма маса, която някак си не се връзваше на размерите на къщата. Предположих, че майка му живее сама с Крис, защото той никога не е споменавал за баща си. И въпреки малка, масата беше отрупана до горе с храна.

- Заповядайте!- каза г-жа Джоунс, а Крис ми дръпна стола и ми помогна да седна, след което се настани на стола до мен, а майка му седна срещу нас. Крис започна да си слага ядене, както и г-жата, а аз още не смеех да помръдна.- Не се притеснявай. Слагай си каквото ти се яде.- подкани ме тя и аз кимнах и си сложих малко салата като за начало. След кратко мълчание тя продължи:- Е, Хейли, разкажи ми за себе си.