Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Здравей, красавице!

След Биологията, аз имах Английски, а Джули- Философия. Тръгнах към Английския и докато вървях към стаята се оглеждах за него в коридорите, но не го видях.. Започнах да се натъжавам, но когато вече бях почти пред стаята го видях да седи там, облегнат на стената и толкооова красив... Разтопих сеее... Ами, сега? Какво трябваше да направя? Дали просто да го поздравя или..? Не знаех какво да направя, затова просто продължих да вървя към него. Имаше някакви фенки, които говориха с него, но когато той ме забеляза, им каза нещо и те се разотидоха. Вече стоях пред него, когато:

- Здравей, красавице!- каза ми той, а аз сложих ръка на корема си, защото ме сряза това чувство наречено любов.

- Здравей, Лиам!- казах аз, а той се приближи и ме целуна по бузата. Усетих как изведнъж стана тихо в коридора и когато погледнахме, видяхме, че всички в коридора ни гледат... Обърнах се, за да видя реакцията му, а той просто хвана ръката ми, облегна се отново на стената и ме издърпа към него. Сложи ръцете си на кръста ми..

- Е, как си?- попита ме той, сякаш бяхме само ние двамата и около нас нямаше десетки погледи, вперени в нас в момента.

- Ами, по-добре, след като те видях. Всъщност исках да поговорим.- казах му аз.

- Добре, хайде, да отидем на по-спокойно място?- предложи той, а аз кимнах в знак на съгласие.

Отидохме в един малко по-празен коридор.

- Знам, че се притесняваш, защото не си свикнала да си обект на вниманието на толкова много хора и извинявай, ако съм направил нещо не както трябва..- каза той .

- Не, всичко е наред, просто мислех, че ще искаш да се крием и малко се изненадах. Както и да е.- усмихнах му се и го прегърнах силно.

- Не ме интерсува кой знае за нас, важното е да не им позволяваме да ни разделят.- той ме пусна от прегръдката и ме целуна така, че коленете ми се разтрепериха. Той усети това и ме хвана здраво.- Харесва ми начина, по който ти действам.

- Докато си покрай мен и ме държиш да не падам, когато ми се подкосяват краката заради теб, и на мен ще ми харесва!- усмихнах се аз.

- Между другото дай си номера, снощи така исках да ти се обадя да говорим, след като се прибрахме. Липсваше ми много!- той ме гушна пак и след това ми даде телефона си и аз набрах номера си, след което запаметихме номерата си. Видях че ме записа като „Хейлс" и се натъжих..

- Какво има? Не обичаш ли да ти викат така? Извинявай, сега ще го променя!- притесни се той...

- Не, всъщност никой вече не ми вика така. Само майка ми преди ми викаше Хейлс..- натъжих се още повече и наведох глава.

- Няма да те питам какво е станало с нея, защото съм сигурен, че когато си готова ще ми кажеш..- каза Лиам. Толкова е мил, че ме предразположи да му споделя едно от най-личните неща за мен.

- Тя почина преди 4 години в автомобилна катастрофа. Блъсна я някакъв пиян шофьор на камион и й отне живота за секунди...- знаех, че ще се разстроя, но въпреки всичко му споделих..

- Съжалявам! Ох, сигурно ти е много тежко.. Но спокойно, сега имаш мен и обещавам, че никъде няма да ходя!- Той повдигна брадичката ми и ме накара да се усмихна след като ме целуна по нослето.

- Всъщност можеш да ми викаш Хейлс. От днес само ти ще ми викаш така!

- Ех, какви магии правят целувките ми..- засмя се той.

- Всъщност мисля, че самият ти ги правиш, а не целувките ти!- поправих го аз.

- Е, да.. но и те ми съдействат!- засмяхме се и след това той погледна дълбоко в очите ми.- Знаеш ли, от няколко дни синият е любимия ми цвят. Имаш невероятно красиви очи, Хейлс!- той наблегна на обръщението.- Казват, че очите са отражение на душата, може би затова твоите са толкова красиви!

Тези думи ме зашеметиха...

- Оу.. благодаря ти!- отново се изчервих и зарових лицето си в гърдите му. От притеснението пак започнах да говоря бързо и просто изстрелях: - Съжалявам, съжалявам, обещавам, че един ден напълно ще спра да се изчервявам като идиот, но и ти не ме улесняваш с тези твои думи като на поет и.... - той просто седеше и сигурно ме мислеше за пълна глупачка, когато изведнъж ме прекъсна и изрече:

- Обожавам те, Хейлс! Обожавам всяко твое изчервяване, всяко поглеждане надолу или встрани, обожавам дори, когато слагаш косата зад ухото си.Никога не се променяй!- той ми се усмихна, а аз седях безмълвна, с леко зяпнала уста..

- ..Не знам какво да кажа!- наистина нямах думи!

- Не казвай нищо, знам, че и ти изпитваш същото, мога да го видя в очите ти! Обещавам ти, че винаги ще поддържам този блясък в погледа ти!- закле се той и ме целуна.