Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

For a thousand more

Влязохме в колата. Той я обърна сега с лице към гледката, която се откриваше от Лондон, и просто седяхме и наблюдавахме сега малко по-малко осветения град и си говорехме за каквото се сетим, на фона на радиото, по което звучаха тихо едни от най-хубавите балади.

-  Взима ми дъха всеки път като я погледна..- каза той, докато аз гледах към светлините, които с напредването на вечерта започваха да намаляват.

-  Да, наистина прекрасна гледка.- потвърдих аз, като мислех, че и той говори за нея, но след това веднага се обърнах към него и той гледаше към мен запленено.- Оу...- казах аз, когато осъзнах, че е говорил за мен и се изчервих.- Благодаря ти.- изчервих се леко и се просегнах и хванах ръката му.

-  Аз ти благодаря за шанса, който ми даваш. Няма да съжаляваш! Ще се боря за теб винаги! Без значение какво се опитва да ни раздели! Няма да си позволя пак да те карам да страдаш...- каза решително той, а аз се усмихнах на думите му.

-  Надявам се...- казах тихо аз и продължих да го гледам.

Може би около 5 минути просто седяхме и гледахме в очите на другия, сякаш, за да навакасаме времето, в което не сме имали възможността да го правим.

-  Е, как беше турнето? Разкажи ми.- реших да наруша тишината.

-  Беше страхотно! Посетихме толкова държави, запознахме се с толкова хора... Мога спокойно да кажа, че това беше една доста успешна година за мен и момчетата.. Но някак си имам чувството, че нещо липсваше през цялото време. Ти.- каза той, а аз започнах да галя с палеца си ръката му, докато държеше моята.

- А как върви с албума?

- Ще излезе след по-малко от два месеца. Повечето песни са готови. Дори скоро ще снимаме клип по една от тях. Доста са различни, определено!

- Супер! Нямам търпение да видя каква сте я свършили.- казах леко шеговито аз и двамата се засмяхме.

В този момент по радиото пуснаха нежната песен на Christina Perri- A Thousand Years.

( http://www.youtube.com/watch?v=rtOvBOTyX00 << може да пуснете песента, 

докато четете следващите редове, за по-голям ефект върху възприемането ви на историята )

Изражението ми се промени, защото се сетих, че това е една от песните, които слушах, в първите дни след като Лиам замина... Той явно усети промяната в настроението ми и изведнъж започна да пее с невероятния му ангелски глас, като влагаше чувство и смисъл във всяка една дума от текста, която пасваше перфектно на нещата между нас:

- Heart beats fast, 
colors and promises.
How to be brave?
How can I love when I'm afraid to fall?
But watching you stand alone
аll of my doubt suddenly goes away somehow...
One step closer...

I have died everyday waiting for you.
Darling, don't be afraid! I have loved you
for a thousand years!
I'll love you for a thousand more!- той ме погледна с дълбоко влюбен поглед и продължи с втория куплет:

- Time stands still
beauty in all she is.
I will be brave,
I will not let anything take away
what's standing in front of me!
Every breath,
every hour has come to this
One step closer…..

Аз просто седях и го слушах и гледах... Това беше едно от най-романтичните неща, които е правил за мен..... Сърцето ми биеше лудо влюбено и без да се замисля се приближих към него, грабнах лицето му в ръцете си и го целунах. 

- Обичам те!- прошепнах му по средата на целувката ни. Той се усмихна и отговори:

- Обичам те и винаги ще те обичам!- след което се усмихнахме и той ме целуна страстно.

Но този прекрасен момент беше прекъснат от телефона на Лиам, който иззвъня. Той намали леко радиото и извади телефона си.

- Найл.- каза той, след като погледна кой го търси.

- Да?..... – след дълго мълчание, докато Найл му обясняваше нещо, той каза: -Да, с мен е, не се безпокойте...... А така ли? Ами, добре, ще я попитам....- каза той на русия и след това ме попита дали искам да отидем при другите. Гостите вече са си тръгнали, останали са само момчетата с Пери, Ел и Джули. Всички ще останат в къщата тази вечер. Аз кимнах моментално.- Съгласна е. Скоро ще дойдем. ... Добре, чао.- каза той и затврои.

- Да не би да се безпокояха за мен?- попитах го аз.

- Да, Джули е откачила. Първоначално помислила, че си се върнала в хотела, но отишла там и те нямало. А през това време момчетата те търсили из къщата, но видяли, че и мен ме няма. Пол им казал, че съм тръгнал с някакво момиче, но не видял добре с кое. После видели и че колата на Зейн я няма и така решили все пак да ми звъннат и да ме питат дали си с мен...- засмях се, след като той ми разказа всичко това.

- Луди хора..- обобщих аз, а той кимна.- И все пак доста добри приятели. Не спряха да поддържат връзка с мен, да се интерсуват как съм, дори и след като вече не бяхме близки с теб.

- Такива са си. Бяха свикнали с теб и всички доста често ми напомняха, че съм идиот, защото съм допуснал да не си част от живота ми. И бяха прави. Но вече никога няма да го допусна.- каза той.- Искаш ли да тръгваме?

Аз хвърлих един последен поглед на неповторимата гледка и кимнах. Той пусна ръката ми, за да може да шофира. След около половин час бяхме пред къщата. Свалих якето и го оставих на задната седалка и след това слязох. Лиам ме хвана за ръка, за да ме поведе към къщата. Липсваше ми това чувство- докато ходя, да ме държи за ръка момчето, което обичам безумно, и това някак си ме сгря отвътре.

Здрвейте, много съжалявам, че не съм качвала от три дена, но имах малки проблеми...
Както и да е, качвам пет като опит за извинение...
Обичам ви :* :* :* :*