Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Късметлия

През цялото време той мълчеше. Излязохме от болницата и просто вървяхме. Изчаквах да седнем някъде, за да му обясня всичко. Така, без да се интерсуваме много, много къде отиваме, стигнахме до парка. Седнахме на една пейка и аз се замислих от къде да започна.

- Е?- каза нетърпеливо той, очаквайки моето обяснение.

- Истината е, че.....- тръгнах да казвам, но спрях, защото наистина не знаех как да започна.

- Нека те улесня. Изпитваш ли нещо към него? Защото майка му беше доста категорична, че един ден ще бъдеш част от семейството й. А едва ли сама си навива на пръста толкова сериозни неща...- каза разочаровано той и погледна в далечината. Паркът беше пуст, но това не ме интерсуваше. Виждах как Лиам бавно охладнява, заради нещата, които г-жа Джоунс му е наговорила. Бях й ядосана, защото няма право да разправя наляво-надясно такива неща, особено пред непознати за нея хора. Но истината е, че бях по-ядосана на мен, защото до сега не му разказах за вечерята и за вечерта като цяло. Преглътнах трудно. Трябваше просто да започна историята и всичко щеше да се излее от устата ми, но.. не можех да намеря началото й.- Вярно ли е всичко това, което тази жена ми наговори?- попита отново Лиам и това вече ме върна в действителността.

- Не, разбира се. Добре знаеш, че няма как да имам чувства към друг, освен теб. Просто... дълга история...

- Имам време.- каза настоятелно той.

- Добре... След като се върнах от партито ви с Найл, бях поканена на 'работна вечеря' в дома на г-жа Джоунс. Поне първоначално мислех, че ще е работна, но после се оказа, че ще сме само аз, тя и Крис. На вечерята тя започна да говори неща, предполагам като тези, които е наговорила и на теб, и разбрах смисъла на вечерята. Тръгнах си, но Крис предложи да ме изпрати...- прекъснах, за да преглътна отново, защото пак изстрелвах думите ми във всички посоки.- Седнахме на пейката до блока ми, за да поговорим за случилото се. Той ми се извини, но някак си в извинението се изпусна, че има чувства към мен. Аз, както знаеш, предполагах за тях, но се надявах да греша. За жалост се оказах права. Обясних му, че съм се събрала отново с теб и че няма да мога да обичам друг така, както обичам теб....- казах аз и замълчах, защото следващата част беше доста болезнена за мен. Лиам се обърна изцяло към мен, целия в слух.- Крис се ядоса.. нараних чувствата му с истината за моите чувства и без дори да се замисля му позволих да се качи в колата си, бесен и подвластен на емоциите.... Докато се усетя... чух.... сблъсъка.... Аз.....- започнах да подхълцвам и първата сълза се стече по бузата ми, но я махнах веднага с ръка, признавайки си напълно за моята косвена, но главна „заслуга" за инцидента:- Аз съм виновна, че той е в болница. Аз, Лиам! Виновна съм и че не помни мен и кой знае какво още.... И ако нещо още по-лошо се беше случило, нямаше... Нямаше да го преживея.- казах аз и зарових главата си в ръцете, подпряни на коленете ми. Лиам поседя безмълвно за кратко, но след секунди усетих ръцете му около мен. Сега преместих главата си на рамото му и се отпуснах на него, заедно с това отпускайки плачът и душата си... Той просто ме прегръщаше и милваше гърба ми с ръката си, като от време на време ми казваше „Шшш", с цел да ме успокои. След минути се осъзнах. Не исках да го натоварвам още повече с всичко това. Отдръпнах се, избърсах лицето си и оправих разрошената си коса. Не можех да погледна към него и като разбра това, той сам обърна главата ми към него, хващайки я с ръцете си: