Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Първият ден в живота ми,...

Аз не докоснах сандвичите си от притеснение, докато Джули ги омота за 2 минути. В столовата тя постоянно разпитваше Лиам за групата и най-вече за Найл. Те двамата доста се сприятелиха, Джули говореше с такава свобода пред него, искаше ми се и аз да можех. Но с моята срамжливост, дори не мога да го погледна в очите за повече от 2 секунди... Както и да е, разбрахме, че Лиам е избрал нашето училище за последната си година в гимназията, защото е с по-малко ученици и едновременно с това е близо до Лондон, където е студиото им. Звънецът би. Питахме го какъв час има и той каза Английски. И аз имах Английски, явно нямаше да се отърва толкова лесно от него. Не, че исках да се отърва от него, напротив! Вървяхме към класната стая, а на всяка крачка разни момичета го спираха за снимка или автограф.

Когато влязохме все още нямаше много ученици. Седнах на единия чин.

- Мястото до теб свободно ли е? – попита той.

- Всеки сяда където си поиска, така че...

Той придърпа чина си малко по-близко до моя.

- Все още нямам учебници, ще се наложи да гледам от твоя. И извинявай, ако ти досаждам, но ти и Джули сте единствените, които познавам в това училище.

- И Дора!- допълних аз и се засмяхме. Като сложим настрана шегата ми, бях много притеснена, дори леко треперех.- Но ти имаш толкова фенки тук, не се ли запозна с някои от тях?- попитах аз колкото да отклоня вниманието му от треперещите си ръце.

- Ами, всъщност не. Те искат само автографи и снимки, никоя от тях не е дошла да се запознае с мен, или пък да се сблъска с мен например- отново смях- О, не, всъщност забравих, че едно момиче го направи!- той се усмихна и аз просто се разтопих....

- Да, но доколкото разбрах тя не е фенка!- напомних аз нелепата си лъжа.

- За сега..!- За сега ли? Какво имаше предвид с това? Имах чувството, че флиртува с мен, но като го знам колко мил и добър е винаги с всички, не можех да определя със сигурност.

Повечето ми съученици влязоха в стаята и само го зяпаха. А когато г-жата дойде, не пропусна да се изфука, че дъщеря й е негова фенка!

- Добре, а сега отворете на 16 страница!- когато г-жата каза това се сетих, че повечето ми тетрадки и учебници са с драсканици от сорта на "1D <3" , "Liam...mm" и т.н., направени в моментите на скука, по време на часовете.

Което ме накара да се сетя и че телефонът ми звъни с тяхна песен, а и на дисплея ми е тяхна снимка.. Импулсивният ми план бе обречен на провал. За щастие не попаднахме на нито една от тези нарисувани страници, нито пък телефонът ми звънна, като по чудо!

По време на часа го гледах, когато той беше зазяпан нанякъде, а когато се обърнеше към мен, отмествах погледа си... Все още не можех да повярвам, че е на няколко сантиметра от мен....

Първият ми ден с Лиам Пейн се изниза толкова бързо.

- Е, ще се видим утре! – каза той, махайки за чао на мен и Джули.

- Да, предполагаме.- каза Джули, а аз просто му се усмихнах.

С Джули се запътихме към вкъщи. Трябваше да обсъдим най-прекрасния денннн! Първият ден в живота ми, от който вече Лиам беше част .<3