Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 23

Със събуждането ми и отварянето на очите ми се усмихнах, усещайки присъствието на Нейт плътно зад мен. Той беше преметнал едната си ръка и я беше поставил на мен, а аз бях обвила пръстите му с моите. Всъщност именно преплетените ни ръце ме накараха да се усмихна. Не можех да повярвам! До преди няколко месеца беше просто най-добрият ми приятел от детството, който ме дразни супер много, а след това осъзнах, колко важен е за мен и ..... сега не мога без него! Докато размишлявах, не бях усетила кога се е събудил и дори се е поизправил, облегнат на ръката си.

- Добро утро!- каза той нежно в ухото ми. Усетих как усмивката ми се разшири още повече в момента, в който чух гласа му- още по-прекрасен сутрин, когато е сънен.

- Добро утро!- отвърнах му аз, обръщайки се с лице към неговото.

- На какво се усмихваш толкова, красавице?- попита ме той и моментално усетих как бузите ми започнаха да изгарят.

- На факта, че си до мен в момента... и на това, което се случи снощи.- обясних аз, а той прекара едната си ръка по бузата ми, сякаш, за да поуспокои изгарящото усещане върху нея, но той не осъзнаваше, че с допира си ме кара да горя още повече.

- Странно ли ти е?

- Малко... Но това е всичко, което исках напоследък, така че.. ще се наложи да свикнем, предполагам.- признах аз, а той се усмихна и разтопи сърцето ми.. Всеки път, когато забиеше този син поглед в мен, нещо в корема ми потрепваше и го караше да се преобръща. Никога не съм се чувствала така! С Джеймс беше толкова по-различно, че дори няма място за сравнения..

- Колко е часът?- попита той, явно осъзнавайки къде сме и с каква цел сме дошли.

- Имаме един час до закуска.- казах му, след като проверих часа на телефона си. Той се успокои и ме придърпа малко по към себе си. Не откъсвахме поглед един от друг, наслаждавайки се на моментите заедно. Тогава се сетих как преди няколко дни го разпитвах дали се е влюбвал и той ми описваше какво е изпитал към момичето, когато е разбрал, че е влюбен в него.

- Нейт...Онзи ден, когато те питах за влюбването... ти не описваше чувствата ти към Емили, нали?- попитах го аз..

- Не.....- отговори той замислено.- Казвал съм ти за Емили... при нея беше по-скоро физическо привличане, както при теб и Джеймс. Но след това, когато нейните чувства много се задълбочиха, не исках да я нараня и затова се задържах с нея за малко по-дълго.... Към нея никога не съм изпитвал това, което изпитвам към теб.- каза той, а аз го гледах любопитно.- Нека свикнем един с друг по този начин и малко по малко ще ти споделя всичко, което мисля и чувствам към теб.- каза той, целувайки ме по челото. Аз се усмихнах искрено и след това продължих със съмненията: