Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Помощ от приятели

Целия ден го прекарах с Джули и Лиам. Тя беше съкрушена… въпреки че не си признаваше  пред нас. Опитвахме се да я разсейваме.. ходихме на кино, сладкарница, къде ли не, но тя така и не се развесели.. Татко замина за няколко дни и вечерта тримата се събрахме в нас и си приказвахме.

- Голяма глупачка съм… Втурнах се след мечтата си да бъда с него и дори не се замислих, че е тук само за уикенда……. Но не съжалявам! Прекарах най-хубавите 19 часа в живота си и не бих ги заменила за нищо!!!!- каза тя..

- Познавам го прекалено добре и знам, че ако наистина е влюбен в теб, ще направи всичко възможно, за да сте заедно!- каза Лиам..

- И какво ще направи?-попита отчаяно тя.

- Джули, разстоянието не е важно!- намесих се и аз.

- Говориш така, защото Лиам е тук, до теб!- разстрои се и отиде в кухнята.

- Никога не съм я виждала такава… толкова влюбена и толкова тъжна. Няма да я оставя да се срине!- казах аз на Лиам и станах, запътвайки се към кухнята при нея.

- Знам, че се притесняваш за мен, но.. съм добре, наистина…. Ще свикна с отсъствието му.. предполагам.- каза тя и се усмихна леко.

- Не трябва да свикваш с отсъствието му, а с разстоянието, което ще ви дели от време на време.- казах й аз.

- През по-голямата част от времето..- поправи ме тя и отново обърна фалшивата си усмивка надолу…

- Мислиш, че той би искал да си постоянно тъжна, докато не е при теб ли?? НЕ! Стига!- казах й леко ядосано

- Знам.. съжалявам.- отвърна Джули и аз я прегърнах силно. След няколко секунди Лиам дойде при нас, говорейки по телефона с някого. Явно разговорът беше на високоговорител, защото се чуваше един познат смях.

-  „Искам да я чуя”-стана сериозен гласът.

-  Вече съм при нея.- каза Лиам и остави телефона на барплота, около който се бяхме наредили.- Един рус ирландец каза, че много иска да говори с теб.- усмихна й се той. Меланхоличната Джули изчезна за секунди.

- НАЙЛ!- каза му тя радостно.

-  Здравей отново, мъниче!- каза й той видимо развълнуван.

- Пристигна ли? Добре ли си?- заинтерсува се Джули.

-  Да, добре съм…По-важното е ти дали си добре?- попита Найл загрижено..

- Да..и аз съм добре.- каза неубедително тя.

- Не искам да тъжиш за мен, чу ли? Ще ти звъня много често и ще се опитвам да идвам за уикендите..- увери я той.

- Наистина ли? Но…

- Няма но! Това е най-малкото, което мога да направя. Поне за сега..- каза Найл и звучеше така сякаш беше замислил нещо. През това време Лиам дойде до мен и аз го попитах тихо: „Ти ли му се обади?”, „Да, Джули е и моя приятелка, не можех да я гледам такава!”…Охх, толкова е мил! Целунах го леко, но дори на стотици км разстояние, това не убягна на Найл.

- Вие ще спрете ли някога да се целувате?- каза Найл закачливо и всички се засмяхме.

- Ммм.. не, нямаме такива намерения!- отговори Лиам.

- Иначе какво правихте днес? Вие поне сте заедно, а аз съм като заточеник тук..

- Цял ден обикаляхме наляво-надясно.. но не е същото без теб.- признах си аз, а другите се съгласиха

-  Така си е, ахахах- съгласи се той.- Ще трябва да затварям.- допълни след няколко секунди.

- Добре, Найл. Лека нощ!- каза Лиам.

- Лека нощ! Джул, по-късно ще ти се обадя.- каза русият.

- Добре.- зарадва се приятелката ми.

- Чао, хора! Обичам ви!

- И ние теееб!- казахме му в един глас аз и затворих.

Сега Джули се усмихваше.. и не можеше да спре да го прави. Бих направил всичко, за да виждам усмивката винаги на лицето й!

      - Благодаря ти, Лиам!- каза тя и дойде да го прегърне. Явно беше чула какво го питах, докато тя говореше с Найл, а и не беше трудно човек да се досети сам.- Оценявам го! И.. съжалявам! Повече няма да съм такава, обещавам! Ако не друго, поне си имам вас.- каза тя и протегна ръка, за да включи и мен в прегръдката и с Лиам.

След около час и двамата си тръгнаха, все пак утре отново трябваше да отидем на училище. Съвсем бях забравила за него, след този откачен уикенд!!!

Здравейте хора,
Искам да ви попитам...
Искате ли сега да кача още една глава и две в събота (утре), или още три сега, или още една днес, една утре и една вдругиден (неделя)?

Обичам ви!