Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

СЕЗОН 2 - Ново начало

Знаете ли този момент, в който нищо не става така, както сте го планирали?

Е, всичките ми моменти, след заминаването МУ, бяха такива...

*ретроспекция*

(на летището)

- Хейлс, обичам те! Обичам те ужасно много, и каквото и да стане от тук нататък, искам да знаеш, че никой и нищо няма да промени това!- каза той.- Моля те, не плачи, защото разкъсваш сърцето ми.- самият той беше с леко насълзени очи, когато премахна нежно с ръка моите. Не можех да намеря думите си. Знаех само, че исках времето да спре точно тук и сега. Но времето не спря.

- И аз те обичам. И искам да ти благодаря за тези невероятни месеци, в които ти сбъдна всичките ми мечти и промени завинаги живота ми! Никога няма да бъда същата.- признах аз и видях как една сълза се промъкна и по неговото лице.

- Моля те, не се сбогувай с мен. Това не е сбогуване! Ще се чуваме при всяка възможност, ще си пишем и ще видиш, че времето ще мине бързо. Докато мигнеш, ще съм тук и ще бъда твой кавалер на бала. А след това ще сме отново заедно! Обещавам ти!

- Не обещавай...всичко може да се случи- казах едвам аз.

- Не! Обещавам ти! Каквото и да се случи, ще намерим отново пътя си един към друг!- повтори категорично той.

*край на ретроспекцията*

Събудих се и точно тези последни моменти от летището изскочиха в главата ми. Е, поне за някои неща съм била права- „всичко може да се случи", и то се случи, и наистина никога нямаше да бъда същата. Всичко останало е било само илюзия.

След като се разсъних, видях, че е 7:46. Имах още малко време преди да стана да се оправям за работа.

И сутринта ми започна като всички останали. В минутата, в която отворих очи, всички спомени ме завладяваха и болката, която приспивах всяка вечер, се пробуждаше отново и ми напомняше, че все още е там.

Точно тя ми припомняше за първите дни след заминаването МУ. Как въпреки, че привидно се правех на силна, отвътре бавно се разпадах. Само Джули, която ме познаваше прекалено добре, знаеше, че всеки път, когато кажех „Добре съм"- лъжех, и всъщност имах нужда от подкрепата й. Тя винаги беше там. Помогна ми да не пропадна в тази дупка, наречена депресия, и малко или много свиквах с всички тези потискащи мисли и чувства и гледах да ги затъпявам с други неща.