Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 20

- Влез!- извика Лили, очаквайки да е Ким.

- Хей, спиш ли? Извинявай..

- Н-не.. няма проблем.- отвърна Лили, изправяйки се леко, подпирайки се на лакти. Тя веднага се притесни от присъствието на Натаниъл в стаята.„Стегни се! Това е най-добрият ти приятел, за Бога!". Сега Нейт се беше изкъпал и преоблякъл и Лили можеше да забележи все още мократа му коса, която сега не беше много дълга.

- Ще спиш ли? Да те оставям..

- Не, едва ли ще успея така или иначе.- отговори му тя. Той влезе и огледа снимките, които Лили беше подредила върху скрина. Една, на която е с майка си и баща си преди година-две; една на абсолютно всички от 5-те семейства- техните и тези на чичовците им и онази снимка, която Лили винаги държеше до леглото си- на тях двамата като по-малки. Нямаше как да не се появи усмивка на лицето на Нейт. Той взе тяхната снимка и се загледа. Последния път, когато я гледаше, беше в стаята на Лили-Ан да търси най-добрата си приятелка, в която беше влюбен и.... Той реши да не си припомня това и остави снимката, обръщайки се към Лили:

- Искаш ли да се разходим?- попита я той. Тя не беше сигурна.. не знаеше как да се държи около него така, че да не се издава. Искаше й се да не беше осъзнавала, че го харесва като повече от приятел. Искаше й се да са отново малки, като на снимката, която до преди малко той гледаше и която тя толкова много обожаваше, защото тогава всичко беше толкова простичко и хубаво. А сега... толкова сложно!

- Не ми се разхожда..- каза тя, опитвайки се да звучи убедително.

- Лили, добре ли си? Днес се държиш странно..- той седна на леглото, на сантиметри от нея. Тя се изправи и автоматично се отмести.

- Може би е от липсата на сън.- отговори му тя.

- Ще те оставя да си починеш тогава.- каза й той.

- Не..- тя хвана ръката му. Дори не знаеше какво прави. Нали уж не искаше да е близо до него, за да не се издаде? Нейт прикова погледа си върху ръцете им. Когато Лили се усети, отдръпна ръката си.

- Значи нямаш против да остана? Можем да си поговорим малко, без това има още много време до вечерята.

- Добре..- примири се Лили. Тя му направи място и той легна до нея както преди, но сега беше много по-различно.

Преди винаги, когато някой от тях беше болен, другият вместо да стои настрана известно време, за да не се зарази, отиваше и лягаше до него. Говорили са си по цял ден , напълно забравяйки за главоболието или възпаленото гърло. Същото беше и понякога, когато навън валеше или беше прекалено топло и не им се излизаше- прекарваха дълги часове в стаята на един от двамата, слушайки музика, играейки на глупави игри и смеейки се.