Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Първа среща

Беше 17:53, пак подраних! Подпрях се на оградата на училището и го зачаках. Бях прекалено нервна, трябваше да се успокоя! Имах още няколко минути, за да се взема в ръце, или пък не...

- Здравей, Хейли!- каза той и се обърнах към него, явно и той обичаше да подранява.

- З-здравей!- супер! Сега и заеквам. Погледнах го в очите и след това забелязах, че е с шапка.

- Сложих я, за да не ни притесняват фенове и папараци- обясни той.

- Разбирам! Хубава шапка между другото.

- Благодаря! И ти си хубава между другото.- засмя се леко той.

- Благодаря!- пак досадното ми изчервяване се задейства....сега разбирам защо се засмя Лиам.

- Е, доматче, къде ще ме водиш?- ахх...

- Ами, тук няма много забележителности. Имаме кино, музей, голям аквариум..-когато чу последното, той веднага възкликна:

- Аквариум? Сериозно! Хайде да отидем първо там!- каза го толкова развълнувано, като дете. От цялото това притеснение покрай срещата, забравих колко много обича костенурките.

- Добре, хайде!

Когато влязохме, само няколко малки момиченца го разпознаха. Той се снима с тях и се държа много мило. Около един час разглеждахме всякакви морски обитатели, като половин час отделихме само на костенурките. Той ми ги посочваше една по една и ми разказваше всичко, което знае за тях.

- Искаш ли да отидем да хапнем?- попита той.

- Не съм много гладна, но добре.- излъгах, всъщност умирах от глад, но знам, че не мога да ям пред него...

- Заведи ме в най-хубавия ви ресторант за бързо хранене, пък ще видим дали не си гладна.

Така и направих. Заведох го в една пицария, в която обичам да ходя. Влязохме и тъкмо песен на One Direction звучеше по радиото.

- Оо, мисля, че вече харесвам тази пицария, още преди дори да съм опитал нещо от менюто.- засмяхме се.- Това по радиото е наша песен.- уточни той. О, да.. защото се предполагаше, че аз не съм им фенка и не им знам песните.

- Да, тази май съм я чувала.- усмихнах се и седнахме на една маса за двама.

След като дадохме поръчката и Лиам ме принуди да си поръчам поне 1 сандвич, просто седяхме и мълчахме... Усещах, че той ме гледа, но нямах смелост да го погледна.

- Е, Хейли, какво ще ми разкажеш за себе си? За разлика от моята биография, аз няма как да напиша в гугъл името ти и да ми излезе твоята, така че..- пошегува се той.

- Ами... това е защото моята биография, не е толкова интересна, колкото твоята!

- Не отклонявай темата! Разкажи ми за теб, за семейството ти, за хобита, любими неща..- настоя той.

- Не обичам да говоря за себе си, предпочитам другите сами да си изграждат мнение с времето.

- Хмм, мистериозно момиче! Харесва ми! Но все пак ще се радвам, ако някой ден съм достоен да чуя твоята история.- той се усмихна и ме погледна проницателно.

Хапнахме, или по-скоро той хапна. Аз не докоснах сандвича си, макар да ми се искаше.

- Ако искаш ще се обърна настрана, за да си изядеш сандвича?- пошегува се той.

- Не съм гладна, наистина!- опитах се да го убедя.- Ако си готов, да тръгваме!

- Да!- той плати и излязохме от пицарията.- Е, сега на кино или на разходка ще ме заведеш?- попита той.

- Ами, на разходка, защото става късно.

- Добре! Тогава за другия път остават музеят и киното.- каза той. Другия път? Нима иска да излезем пак, след като дори не му разказах за себе си?

Разхождахме се...... *следва продължение*