Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Промяна

- Как е тя?- на фона на звука на пулса ми, който се чуваше от машината до мен, чух разтревоженият глас на баща ми. Исках да отворя очи и да го уверя, че съм добре, но не можех... Усещах, че съм толкова отпаднала и безжизнена..

- Лекарите и дадоха успокоителни. Казаха, че е преживяла огромно вълнение и е било неизбежно организма и да не се поддаде на това.- обясни му Лиам, като това обясни и моята отпадналост. Чувах всяка дума от разговора им, но нямах сили да помръдна дори клепачите си.

- Какво си й направил?- попита с леко повишен тон татко.

- Нищо, господине, просто ... дадох й билети за нея и вас за концерта ни в Лондон.. ако знаех, че така ще предизвикам всичко това, никога нямаше да го направя...- каза тъжно Лиам.

- Концерт в Лондон? И си си помислил, че ще я пусна само защото ти позволих да прекараш уикенда с нея и приятелите ви? Как си посмял да я подложиш на всичко това? Знаеш колко много харесва групата ви и особено сега, когато е влюбена в теб, ти...- татко го нападна с толкова остри думи, че макар и да не виждах Лиам, знаех, че приема всичко много тежко.

- Простете ми.... Не исках..... Не се замислих.- каза едвам той. Исках да прекратя този разговор, затова се опитах да проговоря, но нямах капка сила, с която да го направя. Колкото повече опитвах, толкова повече се унасях отново..

Не знам колко време мина, когато отворих очите си.. беше тъмно и в стаята нямаше никого. Опитах се да си спомня какво стана и всичко изскочи в съзнанието ми за секунди. Последното, което помня беше мъгливо- чувах татко и Лиам да разговарят, но не помня за какво...

- Хейй.. събудила си се!- каза радостно татко, след като влезе в болничната ми стая и ме видя.- Как си, добре ли се чувстваш? Веднага, щом разбрах, се върнах..- обясни той, но не го слушах...

- Къде е Лиам?- попитах аз.

- Той.... замина. Имали концерт или нещо такова и трябвало да тръгва.

- Какво? Но.. Но те щяха да заминават утре.

- Скъпа, беше в безсъзнание близо два дни, сега е неделя вечерта.

Бях шокирана. Но как е възможно.... Изпуснала съм го.

- Искам да го чуя..

- Сега не мисли за него, мисли за здравето си. Искам първо да се възстановиш напълно.

- НЕ!- изкрещях аз.- Искам да го чуя!

- Забранявам ти!!- отсече категорично баща ми. Останах със зяпнала уста, не можех да повярвам какво точно ми каза току що.- Не исках точно сега да говорим за това, но явно ще се наложи. Не одобрявам влиянието, което оказва този Лиам върху теб. Вярно е, че и преди беше запалена по тези момчета, но това излезе от всякакви граници. Той ти обърна внимание и ти се вманиачи още повече. Забранявам ти да се виждаш с него, щом влияе лошо на здравето ти.

- „Този Лиам" ме кара да се чувствам пълноценна и истински щастлива, за първи път след смъртта на майка ми...- бях ядосана, но прекалих, не трябваше да засягам тази тема, и въпреки това казвах истината.- Той осъществи толкова много от мечтите ми и ме прави безумно щастлива, а ти ми казваш, че ми влияе зле? Ъгхххх!- извъртях очи и погледнах настрани.

- Това го казваш, защото си влюбена в него и си заслепена!

- Ха, смешно, че го казваш точно ти, не знаеш нищо за мен- няма те в продължение на дни и когато се върнеш е само за ден-два. А и какво знаеш ТИ за любовта?

- Няма да се виждате и точка.- каза ядосано той, а аз се завъртях и му обърнах гръб.

Усетих сълзите ми да се стичат по бузите ми и освен всичко друго усетих как единственият ми близък човек не ме разбира и се опитва да ме отдалечи от любовта на живота ми. Но няма да оставя нещата така..........

Във понеделник следобяд ме изписаха. След тези кошмарни дни, нямах търпение да се прибера и да се обадя на Лиам, за да го чуя на спокойствие. Джули дойде да ме види вкъщи, като ми разказа за изпращането на Найл и Лиам в неделя.

- Лиам беше толкова странен- имаше тъжно изражение на лицето, което дори не мога да ти опиша и освен това изобщо не продумваше и дума.. Сигурно се притеснява за теб и не е искал да те оставя точно сега, но нямаше друг избор.

- Не успях да го видя..... Сигурно се чувства виновен, а няма за какво! Ще му се обадя пак- казах аз и взех телефона. Набрах номера му, но телефонът му беше изключен..- От два дни се опитвам да се свържа с него, но все му е изключен....

- Сигурно репетират и са по интервюта, знаеш, обичайните работи.- предположи Джули.

- Имам чувството, че ме избягва.....

- Глупости! Защо му е да те избягва? Сигурна съм, че е адски разтревожен, но има ангажименти.

- Знаеш ли... баща ми ми забрани да го виждам.- споделих й аз.

- КАКВО?!?! Но защо?

- Обвинява Лиам за кризата ми и каза, че ми влияел лошо. - не исках да плача, но не можах да се сдържа.

Знаех, че нещата ще се променят коренно, след като баща ми е срещу връзката ми с Лиам, но нямаше да се предам толкова лесно. Щях да се боря за тази любов, независимо какво ми струва.

Хей хора,
Трябваше да кача главите вчера, но изскочи нещо.
Както и да е, надявам се главите, а и историята да ви харесва.
Обичам ви! :* :* :* :*