-Добре. Какво друго ни остава?
-Нищо. Надеждата ни сега, е Джено или Ронджун да знаят нещо. - Джони нервно потропваше по кормилото докато чакаха на светофара.
Автомобила потегли плавно, а Тен облегна глава на прозореца, реейки поглед навън.
-Какво стана там горе? - Промълви тихо дребното момче. - Видя ли го?
-Да. Джемин също се появи.
Тен го погледна вяло, кимайки.
-Каза, че няма идея какво става. Джехюн пък, последен е видял Хюк и Тейонг.
-Ами ако Джемин лъже?
-Не знам, Тен. Наистина не знам. - Йонгхо поклати леко глава.
Паркира пред блока на Ронджун, като даде знак на останалите да останат в колите. Предпочиташе да свърши това сам. Качи се на бегом до третия етаж и почука на вратата, отстъпвайки крачка назад. Не знаеше колко правилно бе, да се появява изневиделица след толкова време... След всичко това.
Отключването на вратата го напрегна допълнително и той си пое дълбоко дъх. Вратата се отвори, а зад нея се показа Джено. Той го огледа обстойно, повдигнал вежда.
-Какво търсиш тук? - Той остана резервиран, като не му позволи да влезе.
-Ронджун тук ли е? - Джони се опита да погледне някъде зад него, но Джено притвори вратата още повече.
-Зависи за какво го търсиш.
Джони превъртя очи от досада, сетне проговори с груб тон.
-Става въпрос за Донгхюк и Тейонг. Трябва да говоря и с двама ви.
В крайна сметка, пронизителния му поглед накара Джено да отстъпи. Въздъхна, като отвори вратата изцяло и го пусна вътре. Кимна му с глава към кухнята и двамата се отправиха натам.
-Искаш ли кафе?
-Не бих отказал.
Джено кимна и се зае с направата му. През съзнанието му преминаха какви ли не сценарии. Защо Йонгхо търсеше Хюк и Тейонг? И то, точно при тях двамата? Отказа да мисли затова сега и постави чашата с кофеиновата напитка пред другия.
-Сега се връщам.
Йонгхо кимна вяло и обхвана топлата чаша. Не отпи, забивайки поглед в една точка. Нямаше време за губене... Няколко минути по-късно усети чуждото присъствие, което го изкара от транса му. Ронджун се настани бавно срещу него, а в очите му се четеше въпроса.

YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...