°62°

247 32 2
                                        

-Добре. Какво друго ни остава?

-Нищо. Надеждата ни сега, е Джено или Ронджун да знаят нещо. - Джони нервно потропваше по кормилото докато чакаха на светофара.

Автомобила потегли плавно, а Тен облегна глава на прозореца, реейки поглед навън.

-Какво стана там горе? - Промълви тихо дребното момче. - Видя ли го?

-Да. Джемин също се появи.

Тен го погледна вяло, кимайки.

-Каза, че няма идея какво става. Джехюн пък, последен е видял Хюк и Тейонг.

-Ами ако Джемин лъже?

-Не знам, Тен. Наистина не знам. - Йонгхо поклати леко глава.

Паркира пред блока на Ронджун, като даде знак на останалите да останат в колите. Предпочиташе да свърши това сам. Качи се на бегом до третия етаж и почука на вратата, отстъпвайки крачка назад. Не знаеше колко правилно бе, да се появява изневиделица след толкова време... След всичко това.

Отключването на вратата го напрегна допълнително и той си пое дълбоко дъх. Вратата се отвори, а зад нея се показа Джено. Той го огледа обстойно, повдигнал вежда.

-Какво търсиш тук? - Той остана резервиран, като не му позволи да влезе.

-Ронджун тук ли е? - Джони се опита да погледне някъде зад него, но Джено притвори вратата още повече.

-Зависи за какво го търсиш.

Джони превъртя очи от досада, сетне проговори с груб тон.

-Става въпрос за Донгхюк и Тейонг. Трябва да говоря и с двама ви.

В крайна сметка, пронизителния му поглед накара Джено да отстъпи. Въздъхна, като отвори вратата изцяло и го пусна вътре. Кимна му с глава към кухнята и двамата се отправиха натам.

-Искаш ли кафе?

-Не бих отказал.

Джено кимна и се зае с направата му. През съзнанието му преминаха какви ли не сценарии. Защо Йонгхо търсеше Хюк и Тейонг? И то, точно при тях двамата? Отказа да мисли затова сега и постави чашата с кофеиновата напитка пред другия.

-Сега се връщам.

Йонгхо кимна вяло и обхвана топлата чаша. Не отпи, забивайки поглед в една точка. Нямаше време за губене... Няколко минути по-късно усети чуждото присъствие, което го изкара от транса му. Ронджун се настани бавно срещу него, а в очите му се четеше въпроса.

addictionWhere stories live. Discover now