addiction

°74°

Затъмнените стъкла го предпазваха малко от малко от суровите отблясъци на слънцето в снега. Джони бе зад него с Хечан в бял Мерцедес. Очите на Джехюн шареха на всички възможни посоки. Беше параноичен и неволно натискаше падала на газта, после се осъзнаваше. Покрай него нямаше нищо съмнително, но той все така не спря да се оглежда навсякъде.

За негово щастие, стигнаха до апартамента на Джой без произшествия. Джехюн излезе припряно от автомобила, като тресна вратата по-силно от нужното. Напрежението в него кипеше и щом другите двама го забелязаха, последваха примера му и се огледаха хаотично наоколо. Нямаше нищо съмнително...

-Добре ли си? - Джони го побутна леко.

-Д-да!

Той побърза да влезе във входа. Не искаше да бъде видян от някого, от когото не трябваше. Не биваше и да застрашава другите. Сега те бяха основната мишена и той всячески се опитваше да поддържа контакт с всички. Не знаеше кога Сиченг би действал срещу някой от тях. Заизкачва бързо стълбите до апартамента на Джой.

Почука на вратата, сетне зачака, а миг по-късно Хюк и Джони бяха до него, задъхани. Никой не продума, само странни погледи се засичаха за по една секунда. Вратата бавно се отвори, а зад нея се показа Чонло. Усмивката му веднага се появи на устните му и той ги пусна вътре.

-Радвам се да те видя. Не очаквах, че ще дойдеш.

-Няма да се застоявам дълго. - Джехюн го притегли в прегрътките си, искайки да се увери, че той е добре.

Не можеше да загуби и малкото си братче, заради глупавите си грешки, както и тези на Джемин. Лоло нямаше нищо общо с това, а почти бе убит... Само той му бе останал. Нямаше майка, нямаше баща, остана му само брат му и бе негова грижа да го пази.

-Добре ли си? - Попита тихо Лоло в прегрътките му.

Джехюн рядко го правеше и това го притесни малко или много.

-Да. Защо да не съм?

-Почти никога не си ме прегръщал. - По-малкия се опита да се отдръпне от брат си, за да види лицето му и да прочете емоциите му.

Обаче Дже не му позволи, като го притисна по-силно към себе си.

-Значи ще започна.

Тайничко от брат си, Чонло се усмихна едва едва. Радваше се на близостта на Джехюн, тъй като рядко го виждаше, пък какво оставаше за една прегрътка...