Джехюн направи път на жената, за да влезе. Тя остана права, а малкото момиченце оглеждаше всичко наоколо с голям интерес. Погледа му се засече с този на Джемин, можеше да прочете въпроса в тях.
-Защо сте тук? - Попита тихо той.
Джемин взря ирисите си в детето, после в непознатата жена. Знаеше, че нещо не бе наред... Можеше да го усети.
-Вие бяхте посочен като родител на това дете.
Дже премига на парцали, не вярвайки на чутото. Нана затаи дъх, усещайки, че започва да трепери. Отстъпи плахо назад, сякаш можеше да избяга от думите, от това дете.
-Какво ми говорите?
-Джънг Джехюн, нали?
Той кимна механично и се настани на мекия стол до стъклената масичка. Джемин проследи движенията му, сетне отново се съсредоточи върху непознатата жена. Изражението ѝ бе строго, някак студено. В очите ѝ се четеше обвинение и Нана изтръпна.
Не знаеше дали искаше да чува повече от това... Прииска му се да потъне в дън земя, щом малкото дете му се усмихна.
Имаше очите на Джехюн.
Усети, чу ми прималява, нещо вътре се счупи и той го чу.
По дяволите.
-Госпожица Нора ми даде адреса Ви.
-З-защо?
Възрастната жена го изгледа изпод вежди. Мозъка му напълно блокира, не знаеше къде се намира.
-Чакайте, коя е Нора?
-Майката на Лиза.
Джехюн се изправи рязко, поемайки си дъх. Всячески отказваше да погледне към малкото същество, нещата започнаха да се навръзват. А той бе уплашен от това. Ядосан, объркан...
-Условията при нея, не са достатъчно добри. Лиза няма бъдеще там.
-Тя няма бъдеще и тук. Ако обичате, напуснете домът ми! - Гласът му бе дълбок, сега той излезе строг.
Ако погледите можеха да убиват, непознатата жена и малкото дете, щяха да са мъртви. Сърцето на Нана препускаше бясно в гърдите и заплашваше да изскочи от тях и да си хване пътя. Жената се сепна за миг, но бързо се окопити, връщайки студеното изражение на лицето си.
-Тя е ваша дъщеря.
Силния плач на момиченцето раздра пространството и Дже отстъпи назад. Сълзи се стекоха по лицето ѝ, хлипайки. Джемин направи погнусена физиономия, също отстъпвайки назад.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...