addiction

°57°

Тейонг слезе като фурия от автомобила, сетне хвана Хюк за раменете и го огледа обстойно. На пръв поглед, бе добре, но нямаше как да е сигурен. Зървайки мъртвото непознато момче, си даде сметка, че е закъснял. Паниката малко по малко го обземаше. Огледа се наоколо, само хилядите снежинки бяха пред очите му.

-Трябва да се погрижим за това. - Той обхвана краката на мъртвото момче, влачейки го към колата.

Диря кръв оставаше след него, което шашна Те още повече.

-Сам ли си? - Джехюн се зае да му помогне като обхвана ръцете му.

Донгхюк, твърде шокиран все още, рееше очи наоколо. Можеше само да се радва, че Джехюн се бе озовал тук...

-Да. - Тейонг кимна и отвори багажника на колата, като бързо натика тялото. - Защо си тук?

-Отивах към магазина. - Дже посочи малкия супер маркет, нагоре по улицата.

Бе достатъчно далеч от тях, но това не успокои Те. Трябваше да се разкара от тук възможно най-бързо.
Тишината се разпростря наоколо и никой от тях не понечи да говори. Какво можеха да си кажат всъщност?

Вече бяха непознати.

-Хей, хей, хей! - Донгхюк най-накрая се усмели да проговори. Трябваше да свикне с това... - Този каза нещо за Джемин. - Той разтри слепоочието си в опит да се съсредоточи. - Каза, че той скоро ще бъде на тяхна страна, че не бива да се доближаваме до него повече. Също каза, че ще ви убият.

-Какво говориш? - Тейонг бе свъсил вежди, асимилирайки чутото.

-Проследиха ме чак до тук. Мисля, че искат нещо от Джехюн и ще го получат чрез Нана. Единия избяга, но причината бе Нана. Забъркал се е в нещо лошо!

-Все тая, аз трябва да вървя. - Джехюн подмина двете момчета, сякаш не бяха там и продължи по пътя си.

-Само това ли ще кажеш? Щяха да ме убият! Те знаят кои сте, за бога.

-Безсилен съм, оправяйте се. Не мога да ви помогна с нищо.

-Те искат теб, което значи, че ще минат първо през нас. - Тейонг бе започнал да размишлява на глас, а Дже все така ходеше напред. - Хей, не може просто така да си тръгнеш!

Джехюн се обърна към тях, лека усмивка се бе настанила на лицето му.

-Само гледай. - Той им смигна, възобновявайки крачка напред.