Сутринта бе студена, а валежите от сняг се бяха зачестили. Бялата покривка навън сигурно минаваше метър, а бе едва десет сутринта. Минхюнг гледаше смръщено през прозореца, разбърквайки кафето си. Отпи малка глътка от кофеиновата напитка и въздъхна тихо. Бе объркан точно както всички останали, но не искаше да се затваря в мислите си.
Тен се появи, прозявайки се с Лиза в ръце. Тайландеца я погали леко по гърба в опит да я успокои. Марк му отправи въпросителен поглед и другото момче прошепна тихо.
-Сънувала е кошмар. - Тен я сложи на единия стол, като се настани до нея.
Тя се прозя леко, разтривайки очи.
-Тати още ли спи? Днес трябва да играем на принцеси, той обеща.
-Ъм. - Марк се почеса неловко по тила, отлично знаейки, че Джехюн отдавна го няма. - Да, все още спи. Има проблем в работата и трябва да открие решение за него, вчера си легна доста късно.
-Аз ще го събудя тогава. - Лиза скочи енергично от стола, но попадна в ръцете на Марк, който я върна на мястото ѝ.
-Има нужда от сън. Гледна ли си?
-Не! Искам при тати.
Тен видя, че тя скоро щеше да заплаче с цяло гърло, за да получи това, което иска и мозъка му блокира. Нямаше си и на представа къде бе Джехюн, но бе сигурен че не е тук. Той никога не беше... Тайландеца въздъхна изморено, разтривайки слепоочието си. Марк всячески се опитваше да се свърже с Джехюн, но той не вдигаше телефона си.
На вратата се позвъня и Марк се отправи с бързи крачки натам, надявайки се, че е Джехюн. Ако бе той нямаше да звъни... Той поклати глава и побърза да отвори.
-Кун? Защо си тук? - Той се огледа хаотично наоколо, очаквайки най-лошото.
Момчето срещу него бе задъхано, а едното ме око бе леко посиняло. Това напрегна Минхюнг допълнително...
-Д-джемин.. - Той едва си поемаше дъх.
-Какво за него? Говори!
-Сиченг щ-ще го прати тук, за да накара Джехюн да подпише някакви документи! - Кун си пое дълбоко дъх. - Но преди това, ще опита да нарани Джой и дъщеря му, за да го притисне и да ги подпише. Хората му идват насам. Разбрал е, че Дже е убил Джошуа и не знам какво би направил на Лиза или Джой!
Минхюнг се паникьоса и отново се огледа наоколо. Автомобила, с който бе дошъл Кун бе паркиран пред портите на имението.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...