addiction

°46°

-Т-трябва да от-тида до тоалетната! - Промълви разсеяно Джемин, нервно играейки с пръстите на ръцете си.

Кун не го беше видял... Все още.

Без за се бави повече, се изправи припряно и с бързи крачки тръгна на някъде. Очите му шариха паникьосано наоколо, а сърцето му биеше като на заек в гърдите. Напрежението го налегна и в мига, в който съзря тоалетната, се затича натам.

Влезе вътре, като не пропусна да заключи.

-По дяволите. - Изруга тихо той.

Пусна студената вода, мокрейки лицето си, сетне вдиша и издиша дълбоко. Не биваше да се поддава на страха си, трябваше да се мобилизира.

Обаче нямаше да се оправи сам...

Извади телефона си и с треперещи ръце, набра първия номер, на който попаднаха очите му. Долепи го до ухото си и нервно потропваше с пръсти по мивката.

-Хей.

-Юта! - Възкликна той. - Трябва ми помощ!

-Почакай, успокой се и ми кажи какво става.

-Д-Джошуа.

-Какво?

-Мамка му, Юта, довлечете си задниците, защото онзи е тук, за да ме убие!

Нана затвори телефона, пращайки адреса си на японеца.

Трябваше да се научи да се оправя сам...

Понечи да излезе, щом се окопити малко, но мигом се отказа. Отстъпи крачка назад, свъсил вежди. Джошуа искаше информация за Джехюн, което значеше, че не Джемин бе жертвата този път. Отърси глава, отказвайки да гадае желанията на Джошуа сега и отключи, излизайки.

След кратко обикаляне, завари Сиченг на същата маса, гледайки нещо на телефона си. Хвърляше погледи из целия салон, но нямаше нищо подозрително. Хората се хранеха, говореха си и се забавляваха...

-Добре ли си? - По-голямото момче остави телефона си настрана.

Джемин се усмихна фалшиво, сядайки срещу него. Очите му продължаваха да шарят наоколо, трябваше да остане нащрек.

-Ако пожелаеш, можем да си тръгнем още сега.

Нана поклати отрицателно глава, продължавайки да рее уплашен поглед. Сиченг забелязя това и също се огледа наоколо.

-Какво има? - Той повдигна вежда, скръстил ръце пред гърдите си.

Започваше да се изнервя от странното поведение на по-малкия.