addiction

°73°

Цигарения дим се разхождаше бавно пред очите му, замъглявайки погледа му. Чудеше се... Можеше ли да им има някакво доверие? А ако бяха прави? Вдиша отново от отровата, оставяйки я да навлезе в организма му, сетне издиша шумно и се изправи. Трябваше сам да се увери, че нещата бяха толкова сериозни, колкото твърдеше Джой.

Джемин вдиша за последно от отровата на цигарата и я загаси в пепелника на масата. Заобиколи я и се отправи към стаята на Сиченг, която понякога, когато Нана преспиваше при него, деляха. Знаеше, че с обикновен разговор няма да разбере достатъчно.

Припряно отвори едно чекмедже, където УинУин държеше сякакви документи. Погледа му пробягна по няколко от тях, но си нямаше и на идея за какво са. Не откри нищо съмнително... Почувства се като глупак, за дето се усъмни в него. Обаче ясно чу заповедта му, да открият Джехюн възможно най-бързо. Имаше нещо, но Джемин не познаваше никого от приятелите му. Все още не вярваше, че Сиченг е толкова зъл, колкото го описа майка му.

Дори и да се занимаваше с наркотици и оръжия, нито Джой, нито пък Джунг-Хо бяха цветя за мирисане. Джемин поклати глава и се отказа. Онова чувство обаче, че пропуска нещо, не го напусна. Не желаеше да им помага... Но ако бяха прави за Сиченг? Остана прав пред шкафа, забил очи в една точка. Хиляди теории и предположения минаваха през съзнанието му.

Поклати глава и седна на леглото, сетне извади телефона си. Уин не му бе отговорил на съобщението. Нана не знаеше къде е той, но бе сигурен, че се опитва да открие Джехюн. Взе една книга от нощното му шкафче, очаквайки че ще открие нещо в нея. Нямаше нищо. Отново, крайно изнервен, се зае да открие нещо. Търсеше на най-очевидните места, търсеше и на най-неочакваните. Абсолютно нищо...

Апартамента бе обширен и луксозен, което в този момент го затрудняваше още повече. В гардероба нямаше нищо, в шкафа с бельо също, в банята, в останалите стаи. Вече отчаян, застана пред двукрилния гардероб в дългия коридор. Вътре имаше сака, зимни якета и още куп дрехи. Приклекна и внимателво с ръка отдръпна висящите костюми и откри нещо. Очите му блеснаха, пълни с надежда, която мигом изчезна.

Сейф. С код, който Джемин нямаше как да знае. Не го докосна, дори не посмя да го размести. Въведе датата на рождения му ден, възможно най-клишираното нещо, и разбира се, сейфа остана все така заключен. Знаеше, че УинУин забравя лесно, особено подобни пароли. Все някъде трябваше да я е записал... Нана се изправи, пуфкайки след като сейфа за пореден път отказа.