addiction

°64°

Дойонг се бе настанил на масите отвън, в градината на малкото кафене. Беше напрегнат до мозъка на костите си, тъй като хакването на камерите се оказа сложна задача. Дори и за него... Юта скоро трябваше да бъде тук. Бе студено и той се беше сгушил в голямото си жълто яке, потропвайки нервно по клавиатурата на лаптопа си.

Трябваше да установи връзка с камерите, налагаше се да разберат как изглежда това момче. Нямаше как да действат, ако знаеха само име, можеше да бъде всеки. Дойонг погледна настрани, зървайки Джемин зад тезгяха. Правеше кафе и видимо бе изцеден откъм сили. Той сведе глава преди Нана да го е разпознал.

Съсредоточи се, не биваше да губи повече време. Премижа с очи заради студа, сетне отново продължаваше да преглежда данни, уайфай мрежи и защитни кодове. Скоро японеца се появи, сядайки тромаво срещу него.

-Как се очаква да поставя микрофон около Джемин? - Простена недоволно Юта, разтривайки ръце една в друга.

Дойонг не му отговори веднага. Въздъхна тихо и се облегна назад в стола, внезапно очите го заболяха.

-Ще го направиш.

-Хубаво, но как?

-Джони ще бъде тук съвсем скоро, за да разсее персонала и Джемин.

-И защо не ми казахте по-рано?

-Няма значение. - Донс махна пренебрежително ръка във въздуха и отново се зае за работа.

Юта инстинктивно скри лице, щом един от сервитьорите дойде за поръчките му. Момчето ги изгледа преценяващо, сетне записа поръчката му и се върна вътре.

-Най-накрая! - Възкликна облекчено Дойонг. Отпи солидна глътка от топлото си кафе и се усмихна леко. - Това беше трудно.

-О, не, не започвай, моля те. Не разбирам от хакерските ти глупости. - Японеца продължаваше да разтрива ръцете си една в друга, в опит да се сгрее поне малко.

-Казвам само, че успях. Сега е твой ред.

-Кога ще пристигне Джони?

-Скоро.

Юта отпи жадно от чая си, веднага щом момчето го постави на масата. Времето рязко бе застудяло.

-Ставай. - Йонгхо подвикна, минавайки покрай тях.

Японеца допи чая си и го последва вътре. Отправи се, незабелязан от Нана, към тоалетните. Високото момче се отправи към барплота, където Джемин миеше няколко чаши. Джони го огледа обстойно в гръб, установявайки, че беше заяхнал. За разлика от Джехюн, който пък беше измършавял.