addiction

•102•

Джехюн навлече внимателно тениската на Джемин, който бе останал сгушен в него. Дишането му бе все още тежко и нямаше сили да се помръдне. Джехюн прокара ръка по гърба му, очите му шарейки наоколо.

Не знаеше какво да каже или стори...

-Не трябваше да става точно така. - Промърмори тихо Нана, все още забил глава в гърдите му.

По-голямото момче се засмя леко, сетне обхвана врата на Нана с ръка и отново го придърпа в целувка. Джемин задвижи лежерно устните си, напълно отпуснат.

-К-каза, че е за последно.

Джехюн смъкна ръка от врата му, поставяйки я на бедрото му и го стисна леко. Нана потрепери леко от това му действие и се постара да не отдава внимание.

-Липсваш ми, това е.

Очите на по-големия преблясваха, дишаше дълбоко, а косата му падаше в очите и Джемин отклони поглед, усещайки че не може да се владее. Дже отново стисна бедрото му и очите им се сляха.

-Знаеш, че няма как да се получи между нас. - Тихия шепот на Джемин погали ушите му и той кимна в съгласие.

-Знам. Може би след време?

-Не. - Нана поклати отрицателно глава, отмествайки кичур коса от лицето на по-големия. - Ако ти работеше в някаква фирма например, а аз бях адвокат или продавач, може би нещо щеше да се получи. Обаче не и в тази ситуация, ти си мафиот.

-Това не те спираше преди?

-Не говоря за това. Говоря за опасностите, за незаконните неща, за многото пари, за всичките хора, които ни мразят и искат да ни съсипят и всичко това.

-Не те разбирам.

Джемин поклати глава, въздъхвайки и зарея поглед през прозореца. Трябваше да поговори с него за нещо съвсем различно, а докъде стигнаха... И въпреки това, не смееше да развали този момент с приказки за Сичинг.

-Обясни ми, искам да разбера гледната ти точка.

-Опитахме Джехюн, два пъти. Защо да се мъчим?

-Ако не ми беше изневерил със Сиченг, това нямаше да се случи.

-Беше просто целувка, а и не бях в трезво състояние!

-Това не те оправдава.

-Ето за това ти говоря. - Нана понечи да се изправи от скута му, но Джехюн го застопори на място.