°30°

245 48 8
                                    

В помещението бе тихо, Джехюн обмисляше плана си за действие. Бе в стаята си за тренировки и ядно махаше бинта от ръцете си. Отново не бе спал, дори за час, през цялата нощ. Всячески игнорираше психическата и физическата умора, не биваше да се разсейва.

Отпи солидна глътка от студената вода и напусна помещението с бързи крачки. Навлезе в стаята си и бързо си подбра дрехи. Облече тесни черни дънки, широка тъмно лилава тениска, а златното кръстче висеше красиво на врата му. Разроши косата си и взе оръжие и пари.

Другите вече бяха отпред, а той се усети твърде разтревожен. Вдиша дълбоко и излезе от къщата си, като заключи. Качи се в ферарито си, трябваше му бърза и лека кола, ако нещо се объркаше. Разтри ръце една в друга, сетне запали двигателя и потегли с мръсна газ.

Хвърли вял поглед в огледалото за задно виждане, за да е сигурен, че другите са зад него, сетне върна очите си на пътя. Трите автомобила бяха плътно зад него, което го успокои за миг.

Не бе сам, но точно така се чувстваше...

Разтърси глава, прогонвайки натрапчивите си мисли. Трябваше да остане съсредоточен, бе твърде рисковано да мисли за Джемин.

Премина на червево и ловко заобиколи колите, идващи отстрани. Само колата на Йонгхо бе зад него, което го напрегна, но не отдаде внимание на това. Скоро щяха да пристигнат на дестинацията си.

Клаксони и недоволни писъци се чуваха наоколо, но както винаги, той игнорира това. Спря рязко на няколко метра от голямата сграда, на пръв поглед изглежда бе някаква фирма. Това не го интересуваше, затова взе черната маска от жабката, слагайки я ловко на лицето си. Само част от очите му бяха на показ, както и устните му.

Увери се, че оръжието му е в него, сетне напусна автомобила.

-Всички ли са готови? - Джехюн се спря на място, оглеждайки ги обстойно.

-Да. - Заяви уверено Юта.

Другите кимнаха положително и той закрачи напред. За последно си позволи да помисли за Джемин, сетне вдиша дълбоко въздух и нахлу в сградата. Държеше здраво пистолета в ръцете си, сетне тежкия му глас раздра тишината.

-Всички на пода, с ръце на тила! - За да бъде сигурен, че ще го послушат, стреля няколко пъти в произволни посоки.

addictionWhere stories live. Discover now