Джони затръшна вратата на една от стаите, щом всички вече бяха вътре. Музиката се чуваше, но бе достатъчно заглушена.
-Хайде говори.
-Не знам какво искате от мен. - Той хлъцна, погледа му бе странен.
Премижваше с очи сякаш не виждаше.
-Питам те за последно, глупако! Къде е Джемин? - Йонгхо обхвана грубо гърлото му, прилагайки лека сила.
Впи очи в неговите, непознатото момче видимо не бе в адекватно състояние.
-Н-не го познавам!
-Ще те гръмна след точно три секунди, ако не отговориш на скапания въпрос! - Минхюнг заради оръжието си и го насочи към него.
Момчето се размърда в ръцете на Джони, сетне проговори.
-Добре! - Той вдиша дълбоко, щом високото момче го пусна. - Човека, който търсите е Канг Джошуа.
-Този пък кой е? - Попита смръщен Тейонг.
-Якудза. Майка му е японка, а баща му е американец.
-Мамка му! - Простена Юта, сядайки на един дървен стол.
-Какво е Якудза? - Тен се облегна на стената, чоплейки ноктите си. - Да не би да са шайка идиоти като теб?
-Това е японска мафия, тъпако! - Отсече недоволно Юта.
-Колко страшно, боже.
-Всъщност, Якудза е сред най-големите и опасни престъпни групи в целия свят. Не знам как не си чувал за това. - Обясни му Джони.
-Юта е японеца тук.
-Както и да е! - Марк прекъсна малкия им разговор. - Този Джоши какво общо има с Джемин?
-Джошуа. - Поправи го непознатия. -Нямам представа. Подучух от тук и от там, но не знам повече.
Марк натисна спусака, гръмвайки го право във врата. Юта подскочи стреснато, щом тялото на момчето падна върху него.
-Това защо беше? - Тросна се японеца.
-Нищо чудно да отиде и да изпее всичко на онзи Джоши.
-Трябваше да разберем къде е той! Мамка му Марк, голям си глупак.
-Щом ви се занимава с Якудза, хубаво. Аз избирам да живея.
-Не бъди такова бебе.
-Това е Якудза, Джони. - Отсече недоволно той.

VOUS LISEZ
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...