addiction

°23°

Минхюнг крачеше нервно наоколо докато чакаше Дойонг да проследи телефонния номер. Чоплеше гипса на ръката си, потънал в мисли. Трябваше да подреди всичко в главата си, за да действа трезво. Стреса, който го заливаше не му помагаше особено.

-Донс, побързай нямаме никакво време!

Момчето зад компютъра изпуфка, продължавайки работата си. Марк усещаше, че нещо скоро ще се случи ако не побърза.

Джунг-Хо навлезе в обширния хол, закачайки сакото си на закачалката в ъгала. Огледа обстойно трите момчета, сетне заговори.

-Защо си толкова нервен?

-Някой ни следи. - Отсече недоволно Марк, застопорявайки се на място.

Мафиота зейна с отворена уста, не искаше да вярва на думите му.

-Какво говориш?

-Вярно е. - Потвърди Дойонг, шарейки бързо по клавиатурата на монитора пред себе си.

-Юта! - Извика силно възрастния мъж.

Само след няколко мига, младото момче навлезе в помещението.

-Донеси ми нещо силно, моля.

Той кимна и се отправи към кухнята без да се бави. Джунг-Хо се настани бавно на големия кожен диван, поставяйки единия си крак върху другия. Погледна преценяващо Минхюнг, сетне Донгхюк и Дойонг.

Хюк му хвърли бегъл поглед и отново заби очи в пода. Незнайно защо, имаше някакъв страх от мафиота и избягваше да прави неща, които няма да му се харесат.

Все пак живееше в домът му...

-Това как го установи?

-Някакъв тип ми звънна по-рано днес. Спомена, че е видял Нана с някакво момче, бил се забърквал с грешните хора. Заплаши ме.

Юта постави чаша с уиски пред шефа си, подаде му и една пура, оставяйки прав. Джунг-Хо повдигна едната си вежда, обмисляйки чутото. Отпи солидна глътка от алкохола, като щракна с пръсти. Японеца хаотично запали пурата му, усещаше, че възрастния мъж е напрегнат.

-Открих го! - Възкликна Дойонг, изпрявяйки се от мястото си.

Прехвърли данните от компюръта, на мобилния си, сетне бяха готови. Трябваше да действат, трябваше да се справят.

-Мястото някога е било ресторант, сега е някаква забутана дискотека.

-Действайте преди да е станало късно! - Заповяда мафиота.