addiction

°14°

Джехюн бе останал сам с Минхюнг, който сега се хранеше бавно. Единствения звук, който се чуваше, бе от здъвкването на Марк. Дже рееше поглед наоколо, чудейки се как да заговори. Беше му страшно благодарен, за дето притисна Джемин да си признае.

-Нещо се умълча. - Промълви тихо Марк, преглъщайки от сандвича си.

По-големия кимна отвеяно, сетне заговори.

-Искаш да те попитам нещо.

-Давай.

-Успя ли да видиш лицата им? Или нещо, което ще ми е от полза?

Минхюнг се замисли за миг и остави чинията на страна. Адреналина му бе дошъл в повече и единственото, за което успя да мисли тогава, беше да се спаси. Мозъка му се задейства на пълни обороти.

-Този, който говори с мен. - Той замлъкна за миг, прочиствайки мислите си. - Беше малко по-висок от мен, доста едър. Не помня много.

Той кимна, отново потъвайки в мисли. Трябваше да открие тези хора преди да е станало твърде късно. Изведнъж, сетил се нещо, ядно извади мобилния си телефон. Някакъв непознат номер му бе звъннал, а той напълно бе забравил. Не след дълго го откри в телефона си и побърза да го набере. Надяваше се да изкопчи някаква информация от тези.

Бе на тръни, не знаеше какво да очаква. Даваше свободно и той бе напът да затвори, когато някой вдигна. Никой не каза нищо за един кратък миг, сетне Джехюн събра смелост и заговори.

-Кои сте вие?

Минхюнг го гледаше отстрани, пазейки тишина. Можеше да прочете притеснението в очите му.

-Скоро ще се запознаем лично. - Чу се тежък глас от другата страна на линията.

Дже се напрегна още повече.

-Зададох ти въпрос!

-А аз ти отговорих.

Той понечи да говори, но човека затвори телефона. Дже го хвърли ядно в стената, сетнейки. Трябваха му отговори... Какъв беше този? Марк се сепна за миг, гледайки зорко реакциите му. Джехюн мразеше да бъде в неведение, да бъде слаб.

Какво трябваше да стори сега?

Изправи се като попарен от мястото си и излезе шумно от стаята. Сбълска се с Джемин, но дори не го отрази. Завари Дойонг и Тейонг в големия хол, говорейки си на нисък тон.