addiction

°63°

-Отивам само до магазина. - Промълви недоволно Чонло, дъвчейки сандвича си.

-Не мисля, че е добра идея да излизаш сам.

-Престани да бъдеш толкова параноичен Сънг, ще бъда добре. - Лоло се изправи, извимайки чинията си.

Целуна леко бузата на Джисънг, сетне се отправи към антрето. Обу се набързо и понечи да излезе, но гласа на Хендери го спря.

-Къде си мислиш, че отиваш?

-До магазина? - Лоло повдигна вежда. Не разбираше къде бе проблема...

-Брат ти ми каза, да те пазя.

Нещо в Чонло трепна. Определено всичко това го дразнеше. Не беше малко дете, нямаше нужда от бодигард.

-Майната му на Джехюн, за дето той не е тук да ме пази. - Тъжна усмивка се настани на устните му и той сведе глава.

Обхвана дръжката и без да обръща повече внимание на другото момче, излезе. Не знаеше какво става с брат му, нито защо изчезна така безследно, но бе по-добре да не знае. Слизайки по стълбите, чу нечии стъпки и се застопори на място. Заслуша се. Отърси глава, явно покрай другите, той също бе започнал да си въобразява разни неща.

Погледна вяло  назад, за да е сигурен, че Хенреди не го е последвал, сетне отново тръгна. Отвори входната врата и вдиша от студения зимен въздух. Едва след четири дни бе Коледа, а от Джехюн, отново нямаше и следа. Отдавна трябваше да се е върнал в Германия, заради Джисънг, но нещо не му позволяваше... Това го изяждаше отвътре. Не бе редно да задържа Сънг тук.

Направи крачка напред, поклащайки глава. Нямаше смисъл да изпада в мисли, това единствено щеше да изцеди и малкато сили в него.

-Стой на място! - Непознат глас проговори на висок тон, сетне Чонло усети студеното дуло на оръжие, опряно в главата му.

Инстинктивно вдигна ръце, а долната му устна затрепери неудържимо. Очите му блуждаеха хаотично наоколо, а страха бързо пропълзя из вените му. Преглътна шумно, усещайки как цялото му тяло започва да се тресе. И не беше от студа.

-Върни се обратно вътре. - Гласа бе груб и някак дрезгав, все едно човека току-що се бе събудил.

Чонло отстъпи бавно назад, а непознатия премести оръжието си централно на челото му. Бяха лице в лице, но Лоло единствено съзря студени черни очи, срещу себе си. Човека бе с маска, покриваща цялото му лице, с изключение на устните и очите. Облачетата пара излизаха бързо от устата му и миг по-късно вратата се хлопна силно зад гърба на момчето.