addiction

°34°

Джемин отвори мудно очи, мигайки няколко пъти, за да фокусира. Завъртя глава надясно, зървайки онова момче. Бе забравил името му, но не  смяташе, че е важно и без това. Изправи се до седнало положение и разтри слепоочието си, тъй като му причерня за миг. Беше твърде замаян и всичко пред него му се размиваше. Явно действието на наркотика не бе отминало изцяло.

-О, ти си жив.

-И аз не се радвам от този факт. - Промълви той, сега наистина му се искаше да не се бе събуждал.

Чувстваше тялото си като парцал, бе изцеден от към сили, а спомените му се губаха.

-Не, не. - Момчето размаха пръст наоколо. - Без такива, трябваш ми жив. Поне за сега.

-Кой беше ти? Съжалявам, забравих името ти.

Момчето се изправи и се приближи към Джемин. Пордигна брадичката му, принуждавайки го да го погледне.

-Канг Джошуа. - Промълви бавно той, в погледа му имаше някаква особена искра. - Ще бъде добре за теб, да запомниш това име.

Нана се отдръпна от него, гледайки го изпод вежди.

-Щом казваш.

Джошуа се върна на мястото си, преплитайки ръце зад тила си. Не отделяше очите си от Нана.

-С теб ще трябва сериозно да си поговорим.

Нана се тръшна обратно назад. Нямаше сили за нищо, едва дишаше, не знаеше къде се намира... А по-лошото бе, че не го интересуваше. Сякаш всичко бе някъде далеч в миналото, сякаш нещата бяха наред. Не изпитваше обичайния страх сега.

-Говори тогава.

-Искам информация.

Джемин продължи да се взира в него, без признаци, че въобще разбира какво му говори.

-За Джехюн. - Подчерта Джошуа.

Нана не сдържа усмивката си, зад която се криеше твърде много болка. Стрелите се забиваха безмилостно в сърцето му само при споменаването на това проклето име... Кимна вяло, откъсвайки очи от него.

-Знам, че дълго време сте били заедно.

-Очевидно знаеш достатъчно. - Джемин повдигна рамене, не особено впечатлен.

Единствено по стойката на тялото му, си личеше колко бе изтощен.

-Не достатъчно.