addiction

°56°

Хюк се качи ядно в колата си, защото не намираше сили да остане повече покрай тези двамата. Джемин го отблъсна, Ронджун го отблъсна заедно с Джено... Не му оставаше нищо. Може би бе правилно да остави нещата, такива каквито са. Но дори и това да бе правилното нещо, той не го усещаше като такова.

Разговор с Джехюн? Не, определено това не беше опция.

Бе изпаднал в мисли и не се усети, кога бе станало зелено. Потегли плавно напред, продължавайки да мисли ли мисли. Погледна в огледалото за задно виждане по навик, сетне пусна мигач и зави наляво. Спря на аварийни светлини и извади телефона си. Не след дълго зад него спря друг автомобил, но той не отдаде внимание на това.

Все още пазеше номера на Минхюнг... Но дори не знаеше къде е. Двоумеше се. Поклати глава, щом през съзнанието му премина идеята да му се обади. И да го стореше, това нямаше да промени нищо. Всячески се опитваше отново да ги събере, всички заедно, че напълно бе забравил за себе си. Изведнъж осъзна колко сам беше.

Марк го нямаше, Джемин го нямаше, Ронджун и Джено живееха в напълно друг свят. Сякаш наистина всеки от тях бе продължил напред по пътя си, загърбвайки всичко за отрицателно време. Само той не успя... И все още не можеше. Усещаше нещо. Това не трябваше да се случва.

Той поклати глава отново, като хвърли мобилното устройство на пасажерското място и потегли.

Това щеше да е последния му опит да оправи нещата. Може би.

Пак хвърли вял поглед в огледалото за задно виждане, зървайки същата онази кола. Загледа се по-добре. Бе някакво бяло Ауди, Хюк не разбираше от коли. Нарочно направи десен завой, колата плътно следвайки го.

-Мамка му. - Изсъска недоволно и даде газ.

Очевидно бе преследван и рационалното му мислене съвсем изчезна. Какво трябваше да стори? Какво искаха тези? Припряно взе телефона си, отключвайки го без да откъсва очи от пътя. Натисна, без да гледа, нечий номер, сетне долепи телефона до ухото си.

Натисна газта още малко, сърцето му биейки бясно в гърдите от страх. Трябваше на първо време да се успокои, но колата, която продължаваше да кара зад него, не му позволи. Не бе трудно да се досетиш, че някой те преследва...

-Какво искаш, Хечан? - Тих глас се чу от слушалката.

Хюк не успя да го разпознае заради хилядите шумове около себе си. Предположи, че е Тейонг или Тен. Завиваше рязко накъдето му видеха очите.