addiction

°76°

Налудничавите мисли се разхождаха палаво из съзнанието му. Беше се прибрал преди един час, а от Сиченг все още нямаше и следа. Деня вече се изнизваше, а Джемин нямаше връзка с Джехюн или Джони. Трябваше да разсее вниманието на Уин доколкото можеше, но по-големия упорито отказваше да му вдигне телефона.

Стоеше на дивана в хола с подпряни на колената ръце и отново позвъня на гаджето си. Никакъв отговор. Това го изнервяше до мозъка на костите му.

-Няма и следа от изчезналото момче. Избягъл е преди един ден от участъка, заедно с две момчета. Отговаря на името Джънг Джехюн. Моля, ако видите въпросното лице, докладвайте.

Той надигна поглед от телефона си, а на телевизора се показа снимка на Джехюн. Сега цяла Корея знаеше кой е той... Мамка му. Изправи се като попарен и изключи телевизора, щом видя снимки на Тейонг и Донгхюк. Бяха пуснати за национално издирване, като съучастници.

Някой трябваше да изчисти имената им пред медиите. И малкото спокойствие и трезво мислене, се изпари. Паниката го обзе и той нервно набра номера на Йонгхо.

-Вдигни поне този път, хайде! - Изсъска нервно той.

Остана нащрек, Сиченг можеше да се прибере по всяко време.

-Джони! - Възкликна обнадежден той, щом по-голямото момче вдигна. - Спрете! Не взривявайте участъка, медиите обявиха Джехюн за национално издирване. Може да го заподозрат затова, а Тейонг и Хюк са натопени за негови съучастници.

-Мисля, че е малко късно затова! - Джони викаше, а покрай него бе пълна суматоха.

Разпозна гласа на Тейонг, който му казваше да бяга. След няколко мига, се чу силен взрив. Джемин се застопори на място, а дишането му бе откъслечно. Премига на парцали и зачака момчето от отсрещната линия да каже нещо, но не чу нищо повече от уплашени писъци.

-Джони! Отговори ми, мамка му! Добре ли сте?

За известно време не последна нищо. Чу стон, сетне Йонгхо проговори.

-Д-да. Всичко е наред, никой не видя откъде идва експлозията.

-Ще разберат, че сте вие.

-Няма. Трябва да затварям сега.

Той затвори, а Нана седна бавно на дивана. Нещата ескалираха твърде бързо... Той не успя да ги предопреди по-рано. Преплете дългите си пръсти в косата и въздъхна тихо. Сега УинУин определено щеше да забърза нещата и да отвърне на удара, а на Джемин не му се мислеше кой от тях би наранил първо.