Той стоеше на леглото в тихата стая, държеейки пакета с наркотиците в ръце. Чуваше приглошените гласове на другите, но не понечи да излезе. Искаше да се скрие от света за миг.
Само за мъничко...
Оглеждаше го. Заради това проклето нещо, навлече хиляди проблеми на всички. На Джехюн. Нервите не го държаха, имаше лошо предчувствие. Искаше да му се извини, да поговорят, но знаеше, че Дже има нужда от време.
Джемин щеше да му го даде, надявайки се след няколко часа, нещата да се успокоят. Хвърли пакета пълен с амфети някъде на леглото, вплитайки пръсти в косите си.
Може би просто преувеличаваше. Обаче, мисълта, че отново се стигна до скандал, го напрягаше повече от нужното. Не можеше да повярва, как на вчерашния ден, всичко беше наред.
Чу как Тейонг и Дойонг се сбогуват с него. Минхюнг беше някъде тук, в някоя от стаите, спеше. Прииска му се да го види и се изправи плахо от леглото. Излезе тихо от стаята и отиде в тази, където бе приятеля му.
Марк спеше, дишането му бе равномерно. Слънцето вече бе изгряло и галеше бузите му. Нана дръпна завесите, настанявайки се на края на леглото. Поне се бе разминал само със счупена ръка.
Можеше да бъде много по-зле... Тази мисъл го угорчи.
Джехюн навлезе в стаята, застопорявайки се на място, щом зърна по-малкия. Остана на мястото си и го погледна на криво. Не знаеше какво да стори или каже.
Опитваше се всячески да не издава колко ядосан бе. Нана сведе глава, чувствайки се неловко. Искаше да каже много неща, но всичко остана в пространството.
Някъде вътре в себе си, обаче, Джемин знаеше, че нещата ще се наредят скоро.
-Той е добре. - Промълви тихо по-големия.
Нана му хвърли вял поглед, реейки го наоколо. Дже напусна стаята и той побърза да го последва. Трябваше да оправи кашата, което бе направил. Обхвана ръката му, точно на прага на стаята им.
Яростта, с която го погледна по-големия, прати тръпки по тялото му.
-М-може ли да поговорим?
Дже бавно отдръпна ръката си и без да казва нищо, навлезе в стаята. Нана затвори след себе си и то проследи с поглед как сяда на леглото. Можеше да види колко изнервен беше той.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...