-Хей, Джемин е писал! - Марк навлезе в малкия хол, привличайки вниманието на Тейонг, който до сега бе забил поглед в телевизора.
-Какво пише?
-Че са добре. - Той продължи да чете наум, сетне продължи. - Има идея.
-Каква идея? - Обяди се Тен, застанал на прага.
Всъщност, не очакваше, че Джемин би пратил второ писмо. Бе странно да са разделени... Толкова време.
-За измъкването на Джехюн от затвора.
Тейонг съвси недоволно вижди.
-Всички си спомняме предишния му план, който вкара Джехюн в затвора.
-Тейонг, престани. Все още присъдата му не е поставена.
-Но ще бъде след четири дни.
Минхюнг въздъхна изтощено, отказвайки да води този спор и замлъкна, четеейки написаното от Нана.
-Не разбирам защо го обвиняваш. - Марк дочу гласа на Тен, но не се намеси, твърде съсредоточен в писмото.
-Защото вината е негова?
-Всички имаме вина, Те.
-Щом казваш. - Той се засмя леко, поклащайки глава.
-Не може да останем безучастни. - Промърмори недоволно Марк, оставяйки листа на страна. - Мина половин година, Джехюн сигурно си мисли, че ще го оставим като нищо да гние в затвора.
-Какво може да сторим въобще? Ако прекрачим границата на Корея, полицията ще научи веднага.
-И какво? Толкова време не знаят къде сме. Не бива да оставяме Сиченг да постигне своето. - Минхюнг продължи да упорства.
-Коментирахме го хиляда пъти Марк, няма какво да се направи.
-Не разбирам защо се отказваш просто така?
Тейонг повдигна вежди в почуда. Не искаше да се отказва, бе го страх...
-Може би, защото Джунг-Хо и Дойонг са мъртви, а от Лиза няма и следа. Тя беше едва на три години, Марк. Сиченг е твърде опасен. Бъди реалист, какво би могъл да сториш?
-Значи твоя план е да оставим Сиченг да върши каквото си иска, а ти да продължаваш да бездействаш отстрани, обвинявайки Джемин за всичко? - Минхюнг повиши тон, поддавайки се на яда си.
Не разбираше защо Тейонг разсъждава така, защо реагира така.
-Не ми се умира.
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...