•107•

148 29 27
                                    

-Хей, Джемин е писал! - Марк навлезе в малкия хол, привличайки вниманието на Тейонг, който до сега бе забил поглед в телевизора.

-Какво пише?

-Че са добре. - Той продължи да чете наум, сетне продължи. - Има идея.

-Каква идея? - Обяди се Тен, застанал на прага.

Всъщност, не очакваше, че Джемин би пратил второ писмо. Бе странно да са разделени... Толкова време.

-За измъкването на Джехюн от затвора.

Тейонг съвси недоволно вижди.

-Всички си спомняме предишния му план, който вкара Джехюн в затвора.

-Тейонг, престани. Все още присъдата му не е поставена.

-Но ще бъде след четири дни.

Минхюнг въздъхна изтощено, отказвайки да води този спор и замлъкна, четеейки написаното от Нана.

-Не разбирам защо го обвиняваш. - Марк дочу гласа на Тен, но не се намеси, твърде съсредоточен в писмото.

-Защото вината е негова?

-Всички имаме вина, Те.

-Щом казваш. - Той се засмя леко, поклащайки глава.

-Не може да останем безучастни. - Промърмори недоволно Марк, оставяйки листа на страна. - Мина половин година, Джехюн сигурно си мисли, че ще го оставим като нищо да гние в затвора.

-Какво може да сторим въобще? Ако прекрачим границата на Корея, полицията ще научи веднага.

-И какво? Толкова време не знаят къде сме. Не бива да оставяме Сиченг да постигне своето. - Минхюнг продължи да упорства.

-Коментирахме го хиляда пъти Марк, няма какво да се направи.

-Не разбирам защо се отказваш просто така?

Тейонг повдигна вежди в почуда. Не искаше да се отказва, бе го страх...

-Може би, защото Джунг-Хо и Дойонг са мъртви, а от Лиза няма и следа. Тя беше едва на три години, Марк. Сиченг е твърде опасен. Бъди реалист, какво би могъл да сториш?

-Значи твоя план е да оставим Сиченг да върши каквото си иска, а ти да продължаваш да бездействаш отстрани, обвинявайки Джемин за всичко? - Минхюнг повиши тон, поддавайки се на яда си.

Не разбираше защо Тейонг разсъждава така, защо реагира така.

-Не ми се умира.

addictionWhere stories live. Discover now