addiction

°43°

Момчето се изправи едва едва от леглото с помощта  на треперещите си ръце. Рингтона на телефона му се разнасяше навсякъде из тихата стая, дразнейки го да краен предел. Джехюн потърси мобилния си с очи, но така и не го видя. Просна се обратно на леглото, стенейки от рязко налегналото го главоболие. Имаше усещането, че главата му бе подпалена. Не след дълго телефона спря да звъни и той си отдъхна, но не понечи да стане.

Премлясна няколко пъти, усещайки натрапчивия вкус на цигари и алкохол в устата си, като се намръщи, погнусен.

По дяволите, чувстваше се като сдъвкан и изплют. Нечовешка болка се разхождаше из цялото му тяло и той се зачуди на какво се дължеше това... Знаеше, че предишния ден бе прекалил с алкохола, но нищо повече.

-Мамицата му! - Изруга на висок тон, щом телефона му отново зазвъня.

Със сетни сили, успя да се изправи на крака и видя телефона си на земята. Взе го ядно в ръце, вдигайки.

-Какво?!

-По-спокойно, тигре. - Отсече Джони от другата страна на линията, карайки го да извърти очи с досада. - Имам нужда от помощ.

-Не мога в момента.

-Става въпрос за Донгхюк. - Промълви на сериозен тон, високото момче.

Мамка му, Джехюн напълно бе изключил за това...

-Дай ми половин час.

Побърза да затвори телефона и се отправи към банята. Премахна нескопосано дрехите от тялото си, хвърляйки ги в коша за пране. Пусна студената струя вода, искайки да се съвземе поне малко. Затвори очи, като въздъхна изморено и се отдаде на приятното чувство, а водата ставаше все по-студена.

***

-Нямаше смисъл да правиш това. - Отсече недоволно Тейонг.

Не искаше да вижда Джехюн, бе крайно бесен заради глупавите му действия.

-А какво очакваш да сторя? Той ще знае какво да правим с глупавия доктор.

Марк изпуфка ядно, слушайки споровете им. Той също не желаеше Джехюн да му се мярка пред очите днес, но им бе нужен. Нетърпеливо потропваше с крак, чакайки Нана да излезе от стаята на Хюк, за да влезе той.

Хечан му липсваше повече от колкото бе предполагал. Липсваха му глупавите шеги на по-малкия, грубия му характер, упоритостта му... Осъзнаваше факта, че започваше да се влюбва в него и това го плашеше. Терзаеше се толкова много от както Хюк му бе споделил чувствата си, но не можеше да си го позволи.