addiction

•96•

-Спи ми се. - Промълви през прозявка Тейонг.

-И?

-Нека се прибираме.

-Ти сам поиска да дойдеш. - Джехюн хвърли фаса от цигарата си през прозореца, спечелвайки си сърдит поглед от другото момче.

-Джехюн, минава четири сутринта!

-Хубаво. - Провлачи недоволно той, но все пак запали автомобила и потегли.

Тихата музика звучеше наоколо, небето бе чисто и звездите се виждаха ясно. Джехюн се почувства по-добре, макар че просто обикаляше с колата из града. Имаше нужда от това, всеки имаше нужда... Не искаше да говори, не искаше да мисли, а просто да вижда нещата около себе си.

Светлините се смесваха наоколо и той усили скоростта. Нямаше вече никого по улиците и той се почувства свободен на пътя. Скоро отново трябваше да се тревожи и мисли, как да оцелее и да предпази близките си. Понякога и той имаше нужда да обикаля безцелно наоколо, но рядко си го позволяваше.

Отвори прозореца и запали още една цигара.

-Пушиш твърде много.

-Какво? Нима броиш колко цигари пуша?

-Не. - Той отклони поглед. - Вредни са.

-Така ли? Наистина, чак сега разбирам.

-Престани да се заяждаш!

Джехюн се засмя, сетне вдиша от отровата на цигарата. Никой не проговори, наслаждаваха се на тихата музика и спокойствието на ранната сутрин. Когато пристигнаха, Дже паркира набързо колата, като дори не я заключи.

-Лека нощ. - Прошепна тихо, за да не вдига излишен шум и се отправи към стаята си.

Беше достатъчно изморен и се надяваше да успее да поспи поне малко. Тейонг бегло чу затварянето на вратата на стаята му и се отправи към втория етаж. Постави ръка на дръжката, надявайки се, че е отключено и беше. Навлезе в кабинета на Джехюн и затвори тихо вратата. Натисна ключа за лампата, като премига няколко пъти.

Озърта се наоколо сякаш бе забравил защо е тук, сетне се отправи към масивното бюро. Отвори чекмеджето и затършува, търсейки онази папка... Нещо вътре в него му подсказваше, че има нещо нередно с тези документи и трябваше да се увери. Остави пистолета до лаптопа и продължи да търси.

Под всичките листове, попадна на снимка на Джунг-Хо. Загледа се за миг в нея, а лека усмивка се появи на устните му. Остави я прилежно до останалите неща и продължи да търси. Имаше сякакви документи, но нищо необичайно, което Джехюн да крие. Върна всичко по местата, въздъхвайки недоволно.