addiction

°45°

Той удряше силно боксовата круша, потта се стичаше надолу по тялото му, а дишането му бе учестено и шумно. Гледаше крушата сякаш тя бе виновна за пропадащия му живот, а силна музика кънтеше наоколо. Кокалчетата на ръцете му кървяха обилно, не бе сложил ръкавици, но не отдаваше внимание на това.

Джехюн изрита босковата круша с цяля сила, при което тя се удари в студената стена, сетне се върна при него. Той я обхвана с ръце и заби чело в нея, дишайки тежко. Отвори бавно очи, зървайки кръвта, бликаща от ръцете му, цапайки боксовата круша и пода.

Извика.

Извика с цяло гърло, вплитайки пръсти в косата си.

Главоболието го съсипваше, а и се влошаваше. След ударите на Джено и Джемин, мухмурлука се върна с все сили. Имаше чувството, че мозъка му ще се пръсне всеки миг.

Едва се държеше на краката си.

Все още виждаше студените очи на Джемин пред себе си... Все още чуваше отчетливо студения му глас, пропит с болка, забивайки се право в сърцето му, милиони пъти.

Сриваше се, бавно, но се сриваше.

Извика отново. Заудря боксовата круша отново, кръвта бликайки обилно от ръцете му. Сякаш за Джехюн свете се рушеше, бяха останали само отломки.

Бе изпаднал в истерия и не спираше да вика, да удря крушата, да премисля. Премисляше всичко и не можеше да проумее как се бе докарал дотук.

Отново. Сам, наранен, постъпващ глупаво и първично.

Телефона му иззвъня и мигом, щом го зърна, го взе ядно и го захвърли към стената с все сила. Мобилното устройство падна бездушно на земята и Дже ясно видя, че дисплея бе счупен.

-Мразя ви! - Изкрещя немощно той, свличайки се по студената стена.

Гърдите му се повдигаха бързо, а кръвта продължаваше да шурти от ръцете му, а вените му заплашваха да бъдет спукани, ако продължаваше ударите по крушата без ръкавиците. Впи очи в тях, установявайки че треперят.

Отдаде това на физическото натоварване, нямаше какво друго да е.

Затвори очи, като тежка въздишка се откъсна от устните му. Мразеше това чувство на слабост и всячески се опитваше да избяга от него през годините, но опреше ли до Джемин, това бе безуспешно...