addiction

•93•

-Защо? - Попита бавно и тихо Джехюн.

Бе помолил Тен и Тейонг да ги оставят насаме. Виждайки Джемин в това състояние, усети как нещо отвътре го разкъсва. Бе ядосан, заради глупавата му постъпка, но успя да задържи гнева си под контрол. По-малкото момче не отговори, чувствайки се крайно унизен и изтощен.

-Нищо ли няма да кажеш? Притесняваш ме така.

-Престани да повтаряш едно и също.

-Тогава ми дай адекватен отговор.

Джемин нямаше такъв и не искаше да говори за това. Изправи се от мястото на леглото си и взе раницата си, като навлече големия си сиучър.

-Трябва да вървя.

-Как мога да бъда сигурен, че няма да повториш тази простотия?

-Не можеш. - Нана се усмихна нежно, сетне отново помръкна.

Никога не се бе чувствал толкова зле психически...

-Не искам да оставаш сам, още по-малко пък със Сиченг.

-Нямаш право да ми забраниш.

Джехюн знаеше това. Колкото и да искаше да го държи под око по цял ден, обстоятелствата не му позволяваха. Не искаше да си помисля, какво щеше да бъде ако той се бе натровил с тези хапчета.

-Джемин, ти си психически нестабилен и ти е нужна лекарска помощ.

-Знам това.

Нана видя, че по-големия го гледаше въпросително, чакайки да каже още нещо. Когато тишината продължи твърде дълго, по-малкия се отправи към вратата.

-Защо не искаш да останеш тук?

-Не продължавай с това.

-Не мога просто да си затворя очите и да те пусна.

-Ами опитай се, защото няма да остана тук.

-Хубаво! И защо не?

-Защо ли? - Джемин се обърна към него, ръката му почивайки си на дръжката на вратата. - Не искам да чувам и виждам как отблъскваш малкото хора, които все още ги е грижа за теб. Не мога да гледам обвинителния поглед на Ронджун всяка сутрин, не искам да виждам как любовта ти към мен изчезва с всеки изминал ден. - Той усети, че гласа му щеше да го предаде, затова си каза да не отдава внимание на емоциите си. - Не искам да виждам дъщеря ти всеки ден.

-Нана, говориш небивълици. Нищо от това не е вярно. - Той се приближи към него, като нежно обхвана едната му ръка. - Това са просто лошите мисли в главата ти. Защо им вярваш?