Силната музика кънтеше наоколо, та чак можеше да усетиш вибрацията по земята. Клуба продължаваше да се пълни с хора. Джехюн отпиваше бавно от уискито си, оглеждайки всичко наоколо със скептичен поглед.
Нещо липсваше на това място и той се опитваше да разбере какво. Джони и Тен бяха някъде из тълпата, забавлявайки се. Покрай рождения ден на Джемин не успяваше да се наспи добре. Затова бе решил, че ще прекара една вечер с приятелите си.
Юта и Тейонг се настъниха до него, сетне японеца заговори.
-Защо стоиш сам тук? - Той се извика, в опит да навдика музиката.
Дже се намръщи, отпивайки солидна глътка от алкохола.
-Мисля, че нещо липсва на това място.
-Че какво да му липсва? Тук има всичко. - Отсече Тейонг, викайки бармана.
-Ами, сещате се. - Запелтечи той, размахвайки китката си. - Онези момичета, които се кълчат по пръчки.
-Искаш да кажеш, стриптизьорки. - Оточни Те, взимайки напитката си.
Завъртя се на стола по посока на приятелите си и също огледа мястото. Беше препълнено, миришеше на алкохол, цигари и потни тела.
-Да, точно!
-Няма почти никакво място за сцена. Къде смяташ да го направиш? - Попита Юта, също оглеждайки се наоколо.
-Ще купим още от помещението.
-Дали Джунг-Хо би се съгласил?
-Клуба е мой, а и колкото повече пари, толкова по-добре. - Промълви разсеяно той, проследявайки с очи някакво момиче.
Идеята му се хареса и си наложи, че ще го стори. Щеше да има още повече посетители и клуба щеше да се популяризира още повече. Тен го удари по врата, сетне се извика.
-Джемин е вкъщи и те чака, глупако! Не загледай момиченца.
-Джемин няма да разбере затова. - Той разтри ядно удареното място, гледайки Тен на кръв.
-Спри да пиеш, няма кой да те прибира. - Заяде се японеца.
Дже пресуши чашата си с уиски и си поръча още едно, като се изплези на приятеля си.
-Няма нужда някой да ме прибира.
-Как ще шофираш пиян?
-Лесно.
Той продължи да пие, игнорирайки протестите на останалите. По-рано си бяха разделили парите по равно, а той вече бе изхабил своите. В собствения си клуб...
YOU ARE READING
addiction
FanfictionБолката върна ли се? Да. С цяла сила. Болеше ли твърде много? Да. Той справи ли се? ... Джемин напълно бе забравил стария си живот, отдаде се на щастието и забавлението с приятелите си. Обаче винаги имаше обрати, той бе забравил, че щастието обича...