addiction

°18°

Джемин удари ядно стената до себе си, напълно игнорирайки Марк. Последва Дже с бързи крачки и нахлу в стаята, личеше си от километли колко бесен бе той. Телефона му не спираше да звъни, но по-големия всячески игнорираше това.

Не го удостои с поглед, свел глава и вплел пръсти в косите си. Това му дойде като гръм от ясно небе, бе му в повече. Изключи мобилното си устройство на четвъртото позвъняване. Джони можеше да почака...

-Какво беше това? - Провлачи тихо по-малкия.

Следеше зорко всяко негово действие. Дже бе объркан колкото него... Не беше като да не знае за това дете, но заболя. Все едно бе предаден, изоставен. Навярно не бе в правото си да го вини, бяха далеч един от друг за четири години. Бе доста време и Нана го съзнаваше, но не можеше да игнорира стягащото чувство в гърдите си.

Почувства се меко казано... Унизен.

Та любимия му имаше дете, което сега трябваше да гледа. Дете, заченато от чужда любов, или една глупава нощ. За него нямаше значение.

-На теб говоря! - Извика силно той, щом тишината продължи твърде дълго.

Прииска му се да го удари, да го обиди.

Усети някаква силна омраза към него и онова дете. Мамка му, той не бе такъв. Малкото момиченце нямаше вина затова, че той бе наранен. Всъщност, тя нямаше вина за абсолютно нищо и той се почувства като боклук, заради чувствата, които се зародиха в него.

-Какво искаш да ти кажа?

-Не знам. Все нещо!

По-големия се изправи рязко от мястото си, впивайки яростните си ириси в Джемин. Нана не отстъпи, като премижа с очи, не биваше да му показва какво влияние има над него.

-Мислиш ли, че аз съм го очаквал?

-Толкова си безотговорен!

-Нима? Какво мислиш за себе си, а? Взимаш нещо, което не бива и ми навличаш хиляди проблеми! Това отговорно ли е?

По-малкия премига на парцали, прогонвайки сълзите. Нямаше да си позволи да плаче, не и пред него. Вече не беше онова крехко момче, държащо езика си зад зъбите. Не се забави повече, стоварвайки ръката си върху бузата му.

Звука от удара отекна наоколо, а главата на Джехюн клюмна на една страна. Джемин се разтрепери и мигом съжали за това си действие, бе необмислено, но късно за извинение.