addiction

•95•

-Време ти е да си лягаш. - Джехюн се бе подпрял на касата на вратата, сварвайки Лиза, която си играеше с косата на Шяоджун.

-Само още пет минутки!

-Каза същото преди петнадесет. Бъди послушна.

Лиза се намуси, но послуша баща си. Върза още един кичур от косата на Джун, сетне скочи енергично в леглото си.

-Искам да поговорим. - Прoшепна тихо той на по-малкия.

Джун кимна и ги остави насаме. Джехюн събра набързо плюшените играчки от земята, подреждайки ги около дъщеря си.

-На мен не ми се спи! - Тросна се малкото дете.

-Обаче трябва, защото минава девет. - Той я зави с лилавото ѝ одеало и постави нежна целувка на челото ѝ.

-Добре. - Тя се заигра с пръстите на ръцете си, все още смръщена. - Но ми обещай, че утре ще си играем заедно цял ден.

Джехюн не искаше да я лъже...

-Знаеш, че съм зает принцисо.

-Но ти си зает постоянно и никога не искаш да си играеш с мен.

-Това не е вярно. Работата ме възпрепятсва.

-Мама не правеше така. - Тя скръсти сърдито ръце, забивайки поглед в една точка.

-Майка ти я няма, приеми го. - Мигом изричайкш тези думи, съжали.

Беше твърде груб с нея, тя бе мъничка и нямаше как да проумее какво се случваше. Очите на Лиза се напълниха със сълзи заради грубия му тон и тя подсмръкна леко, триейки ядно очите си.

-Съжалявам. Виж, Хендери и Тейонг ще са с теб през целия ден. Донгхюк, Джено, Чонло и Ронджун също. Ще се забавляваш много с тях.

-Н-но аз искам и ти да бъдеш т-тук!

-Добре, ще бъда тук.

Мразеше се за дето я излъга по този грозен начин. Малкото момиченце кимна и вече нямаше и следа от тъгата ѝ, което малко успокои баща ѝ.

-Хайде, заспивай сега.

-Лека нощ тати, обичам те.

Дже единствено съумя да кимне някак сковано и загаси лампата, оставяйки я сама. Шяоджун бе забил поглед в телефона си докато го чакаше.

-Каза, че искаш да говорим.

-Да. - Той не знаеше как да подбере думите си. Двамата братя полагаха толкова усилия и грижи за Лиза, че на по-големия му стана неудобно. - Ще те помоля да наглеждаш Джемин.